Световната икономика е преодоляла енергийния шок, предизвикан от войната в Иран по-добре, отколкото са предполагали опасенията.

Това заявява изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Reuters. В същото време тя изразява загриженост за влошаващото се състояние на публичните финанси в някои страни, проявено чрез нарастващата доходност на облигациите.

На брифинг преди срещата на финансовите лидери от Г-20 следващата седмица в Ашвил, Северна Каролина, Георгиева коментира, че се наблюдава „тяга“ между негативния енергиен шок от Персийския залив и благоприятните фактори за растежа от инвестициите в изкуствен интелект, който започва да се разпространява извън границите на САЩ.

Според нея рисковете за глобалните перспективи са по-балансирани, отколкото през април, но все още са с тенденция към влошаване, поради нарастващия фискален натиск и вероятността централните банки да се наложи да поддържат строга парична политика, за да контролират инфлацията.

Непосредственият приоритет е да се поддържат стабилни инфлационните очаквания и да се смекчи въздействието на шока в рамките на наличното фискално пространство

МВФ е песимистичен за еврозоната: Влошени перспективи и рискове от слаб растеж с висока инфлация

Глобалният растеж „устоява на силни пречки, породени от високите нива на задлъжнялост, упоритата инфлация и търговските напрежения. Досега преодолява енергийния шок от затварянето на Ормузкия проток, по-добре, отколкото се опасявахме, благодарение на комбинация от фактори“, отбелязва директорът на МВФ.

Тези фактори включват изчерпването на резервите от нефт и газ в много страни, увеличаването на енергийните доставки извън Персийския залив, по-ниското търсене на енергия, увеличеният капацитет на възобновяемите енергийни източници и връщането към производството на електроенергия от въглища на някои места.

Инвестициите в изкуствен интелект в САЩ поддържат високите корпоративни печалби и потребителските разходи, а други страни ускоряват изграждането на центрове за данни и доставките на хардуер.

Подобно събитие „може да удължи колебанията в цените на суровините, да застраши още веригите на доставки, да повиши цените и да окаже натиск върху финансовите условия“, се казва в актуализираната прогноза на Фонда

МВФ: Възобновяването на конфликта в Близкия изток ще удари световната икономика

През юли МВФ понижи прогнозата за глобалния растеж през 2026 г. до скромните 3,0%, като същевременно предупреди за допълнителни рискове от влошаване на ситуацията заради войната в Близкия изток, фрагментацията на търговията и потенциалната несигурност, свързана с изкуствения интелект.

Следващото актуализиране на прогнозата за глобалния растеж ще бъде в средата на октомври по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

Директорът на МВФ предупреждава политиците да не поддават на самодоволство, тъй като цените на суровия петрол „Брент“ се задържат в диапазона 80-90 долара за барел от средата на юни, значително под пролетните им върхове от над 118 долара.

„Енергийният шок не е приключил. Ново покачване на цените на петрола би могло да подхрани инфлацията, принуждавайки централните банки да запазят рестриктивна политика, което ще има последствия за разходите по обслужването на дълга и за икономическата активност“, заявява Георгиева.

Правителствата трябва да обръщат сериозно внимание на стабилните публични финанси и дълг, инфлацията, заетостта и растежа

МВФ призова националните правителства да се придържат към ценова стабилност

Според нея всички страни трябва да се справят с фискалните си проблеми и „да формулират и представят надеждни планове, които да гарантират, че дългът и дефицитите им са на път към устойчивост“.

Тя не посочва конкретни държави, които се нуждаят от фискална консолидация. Нейните коментари обаче следват скока от миналата седмица в доходността на 30-годишните облигации на САЩ до 19-годишни върхове, което накара министъра на финансите Скот Бесънт да обяви изненадващо удвояване на обема на обратното изкупуване на дългосрочни облигации в опит да задържи разходите по заемните средства.

МВФ отдавна призовава Вашингтон да намали нарастващите фискални дефицити, което би спомогнало и за свиване на търговския и текущия дефицит на САЩ.

Белият дом разчита по-силният икономически растеж да облекчи фискалния натиск, но според Кент Сметърс дори ефектът от AI няма да е достатъчен, за да реши проблема на САЩ

Тръмп планира да измъкне САЩ от дълга за 40 трлн. долара чрез растеж. Това е „почти невъзможно“, според водещ икономист

Георгиева отбелязва още, че централните банки трябва да останат „изключително фокусирани“ върху мандатите си за ценова стабилност на фона на продължаващите рискове от инфлация, въпреки че строгата парична политика ще забави растежа.

По думите ѝ, страните трябва да се справят с „прекомерните глобални дисбаланси“, които предизвикват търговски напрежения. Макар че не посочва конкретни държави, тя отдавна призовава Китай да преориентира модела си на растеж – от износ, наводнил световните пазари с евтини стоки, към модел, задвижван от вътрешно потребителско търсене.

„По-добре балансираната икономика е по-силна световна икономика, което е от полза за всички“, допълва Георгиева, признавайки обаче, че това е по-трудно в един все по-фрагментиран свят.