Сен Пиер и Микелон: последната френска колония в Северна Америка

На около 25 километра от крайбрежието на Канада, в Северния Атлантик, лежи малка част от Франция.

Това е поредица от острови, принадлежащи към архипелага Сен Пиер и Микелон, които, въпреки че са разположени на почти 4000 километра от континента, все още са под френски контрол.

Тези острови представляват последната опора на колониална Франция в Атлантическия океан, посочва Amusing Planet.

Островите Сен Пиер и Микелон за първи път са достигнати от европейците през 1520 г. Превръщат се във френска колония през 1536 г.

За следващите няколко века те се лашкат между британци и французи, докато двете държави преговарят кой да управлява тази част от света.

В крайна сметка, Франция се отказва от всичките си северноамерикански колонии, които на един етап покриват голяма част от източната територия на Северна Америка. Сен Пиер и Микелон обаче остава във френски ръце.

Архипелагът се състои от осем острова с обща площ от 242 кв. км. От тях само два - Сен Пиер и Микелон, са обитавани.

Останалите са голи и скалисти парчета земя, със стръмни брегове и тънък слой торф за омекотяване на твърдия пейзаж.

Деветдесет процента от 6000-те жители на островите живеят на Сен Пиер, който е малък, но има добро пристанище с дълбоководни докинг съоръжения, както и летище.

Традиционно жителите на Сен Пиер и Микелон си осигуряват прехраната чрез улов на риба и обслужването на риболовни флотилии, работещи край бреговете на Нюфаундленд.

Но в началото на 20-те години забраната за продажба и консумация на алкохол в Съединените щати води до нова икономическа възможност.

Сен Пиер и Микелон, като френска колония, се превръщат де факто в център за контрабанда на алкохол в Северна Америка. Тази нова индустрия става толкова изгодна, че островитяните се отказват от риболова.

Заводите за преработка на риба са затворени и се превръщат в съоръжения за съхранение на алкохол, а нови бетонни складове са издигнати по цялото крайбрежие.

Въпреки масовия строителен бум, съоръженията за съхранение все още не са достатъчни, което кара ликвидните компании да плащат на частните собственици на жилища, за да използват складовете им. По това време дори Ал Капоне посещава острова.

В продължение на почти 13 години този малък и отдалечен остров преживява безпрецедентно икономическо благополучие, доставяйки алкохол на съседите си. Но когато забраната е отменена през 1933 г., процъфтяващата икономика се срива и островитяните отново се връщат към риболова.