История на раждането на един от най-младите острови в света

Разположен на около 30 километра от южния бряг на Исландия, се намира малкият остров Съртси. Това е един от най-младите острови в света с възраст над 50 години.

Подобно на всички острови, Съртси е заченат в подводно вулканично изригване, което започва на дълбочина 130 метра в Норвежко море.

Разтопената лава се трупа на дъното и скалата, образувана от нея, започва да се издига, докато не се показва на повърхността на 14 ноември 1963 г., когато островът официално е роден.

Очарователното раждане на Съртси е забелязано от екипаж на траулер, който плава в околността. Виждайки тъмна колона дим, капитанът решава, че това е лодка, която се е запалила и заповядва на екипажа да разследва случия.

Вместо това те откриват нарастващ остров. След няколко дни парчето земя е с дължина над 500 метра и достига височина от 45 метра, посочва Amusing Planet.

Новият остров е кръстен на Суртур - богът на пожарите от норвежката митология. По-малко от три седмици след появяването му екип от трима френски журналисти се осмелява да стъпи на все още тлеещата скала.

Те остават на нея петнадесет минути, преди жестока експлозия да ги накара да напуснат. За щастие, французите не претендират за острова, въпреки че журналистите се шегуват с това. Преди нещата да станат по-сериозни, Исландия бързо поема контрол над него.

Междувременно вулканът продължава да изригва и островът продължава да расте. Когато тази дейност най-накрая спира на 5 юни 1967 г., той достига размер от 2.7 квадратни километра.

Най-високата му точка е 174 метра над морското равнище. От края на изригването обаче островът намалява. Той е съставен предимно от насипна купчина вулканична скала, известна като тефра, която бързо се ерозира от Северния Атлантически океан. От 2012 г. площта му е намаляла наполовина, а максималната му височина е паднала до 155 метра.

С тази скорост островът се очаква да съществува още 100 години. Въпреки това, учените очакват степента на ерозия да се забави през годините заради по-твърдата му сърцевина. Така че островът може да оцелее в продължение на много векове.

Това, което прави Съртси толкова привлекателен за учените, е начинът, по който той бавно се колонизира от растения и птици. Първите растения са открити на брега му през пролетта на 1965 г.

През следващите двадесет години са наблюдавани около двадесет вида растения, но само около половината от видовете са оцелели в песъчливата почва, бедна на хранителни вещества. След като птиците започват да гнездят тук, техните изпражнения обогатяват почвата и повече растения оцеляват.

До 2008 г. на Съртси има 69 вида растения. Носени от вятъра и птиците, на него продължават да се колонизират по около 2-5 нови вида годишно. Съртси също така предлага дом на животинския живот. Дванадесет вида птици редовно гнездят на острова, а мигриращите птици го използват като спирка. Видовете насекоми тук варират в стотици. Има охлюви, паяци и бръмбари.

За да се позволи на биологията на Съртси да расте естествено, без човешка намеса, много малко хора могат да го посещават. Няколко млади момчета обаче тайно засаждат картофи, които са изкопани, веднага след като са открити. В резултат на човешкото дефекация от изследователите поникват корени от домати, които също са унищожени.

От 1965 г. насам Стърси е природен резерват и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.