Годишната инфлация във Великобритания остава непроменена през септември, достигайки 3,8%, трети пореден месец на ценови ръст на това ниво.

Данните, публикувани днес от Националната статистическа служба (ONS), показват, че финансовият натиск върху потребителите и бизнеса остава висок, но има надежди, че това може да е пикът, отбелязва CNBC.

Bank of England прогнозира по-рано тази година, че индексът на потребителските цени ще достигне връх от 4% – двойно повече от целта на централната банка, през септември, преди да започне постепенно да се понижава през следващата година.

Икономистите, анкетирани от Reuters, също очакваха да се повиши до 4% през дванадесетте месеца до септември.

Икономисти обаче предупреждават, че новите данни за трябва да бъдат „събуждане“ за всеки, който залага на поредно понижение на лихвените проценти тази година.

Основната инфлация през септември, която изключва по-нестабилните цени на енергията, храните, алкохола и тютюна, се е повишила с 3,5% на годишна база, което е понижение спрямо 3,6% през август.

„Най-големите фактори за повишението са цените на горивото и самолетните билети, където спадът е по-слаб в сравнение с миналата година. Те са компенсирани от по-ниските цени на развлекателни и културни стоки и услуги, включително събития на живо“, коментира Грант Фицнър, главен икономист в ONS.

Финансовият министър Рейчъл Рийвс заяви, че „не е доволна“ от данните за инфлацията и отбеляза, че „всички ние в правителството носим отговорност да подкрепим Bank of England в усилията й да понижи инфлацията“.

Шансовете за понижение на лихвите на заседанието на 6 ноември сега изглеждат малки на фона на високата инфлация и слабия растеж. Последните данни показват, че британската икономика е нараснала само с 0,1% на месечна база през август.

„Инфлацията от близо 4% трябва да послужи като сигнал за тревога за пазарите, които продължават да очакват още две понижения на лихвите следващата година“, отбеляза в сряда Джордж Браун, старши икономист в Schroders.

„Високата инфлация рискува да се затвърди поради комбинацията от разочароваща производителност и стагнация в растежа на заплатите. Очакваме централната банка да запази лихвените проценти без промяна до края на 2026 г. и не изключваме следващото решение да бъде за повишение“, допълва той.

Сурен Тиру, икономически директор на ICAEW, е съгласен, че „въпреки по-ниската от очакваното инфлация, шансовете за понижение на лихвите през ноември са на косъм, особено като се има предвид, че финансистите вероятно ще искат да анализират инфлационното въздействие на всички мерки, обявени в бюджета, преди да облекчат отново политиката“, заяви той.

Комитетът по парична политика (MPC) на BOE със сигурност ще бъде предпазлив по отношение на намесата в лихвените проценти преди есенния бюджет на 26 ноември, в който министърът на финансите Рейчъл Рийвс може да обяви увеличение на данъците и съкращения на разходите, което може да доведе до дефлация, допълва CNBC.

Рийвс също така даде знак, че ще предприеме „целенасочени действия“ за предизвикателствата, свързани с разходите за живот, и се спекулира, че може да намали ставката на ДДС върху енергията, което също би могло да облекчи ценовия натиск.

Всякакви целенасочени бюджетни мерки ще имат важни последствия за перспективите за инфлацията, според Санджай Раджа, главен икономист на Deutsche Bank за Обединеното кралство.

„Новините за дефлационни мерки набират скорост. Ще следим и всяко съобщение за промени в ДДС, както и промени в акциза върху горивата – и двете биха могли да имат съществени последствия за нашите краткосрочни прогнози“, заяви той.

„Засега виждаме, че индексът на потребителските цени се движи на ниво 3,4% на годишна база, преди да се забави до 2,6% през 2026 г. Очакваме да достигне целта от 2% през 2027 г.“, добавя икономистът.