Пили Хюсеин искала да натрупа състояние, търсейки скъпоценни камъни, но имало един проблем – жените нямали право да работят в мините. Поради това се правела на мъж, мамейки колегите си почти десет години, пише ВВС.

Пили израснала в многодетно семейство в Танзания. Тя била едно от 38-те деца на животновъд, който имал шест жени и много ферми. Въпреки че нищо не й е липсвало, не си спомня детството си с добри чувства.

„Баща ми се държеше с мен като с момче и трябваше да се грижа за добитъка, което не ми харесваше“, разказва Пили. Но бракът й бил още по-лош и на 31-годишна възраст избягала от лапите на съпруга си, който системно упражнявал насилие върху нея.

Пили работела между 10 и 12 часа на ден в търсене на скъпоценни камъни в задушни и мръсни тунели под земята, някои от които били дълги стотици метри. „Достигах до дълбочина от 600 метра в мината. Бях по-смела от много от останалите миньори. Бях много силна и работех, както се очакваше от всеки мъж“, разказва Пили.

Тя е сигурна, че никой не е подозирал, че е жена и допълва, че работела като горила. „Можех да се боря, имах мръсен език и носех голям нож като масаите. Никой не знаеше, че съм жена, защото всичко, което правех, го вършеха и мъжете“, споделя Пили.

След около една година тя забогатяла, след като открила две огромни находища на танзанит. Със спечелените пари построила нови къщи за баща си, майка си и близначката си, купила повече инструменти и започнала да наема миньори, които да работят за нея.

Дегизировката й била толкова убедителна, че само извънредно обстоятелство можело да разкрие истинската й самоличност. Местна жена се оплакала, че била изнасилена от група миньори и Пили била задържана като заподозряна.

„Когато дойде полицията, мъжете, извършили изнасилването, казаха, че аз съм виновният мъж и ме отведоха в полицейския участък“, спомня си Пили. Не й останала друга възможност, освен да разкрие самоличността си.

Тя поискала от полицаите да потърсят жена, която да й направи преглед, за да докаже, че не е отговорна за изнасилването. Скоро след това била пусната на свобода. Но дори след този инцидент колегите й миньори не вярвали как е могла да ги мами толкова време.

„Те не повярваха, дори когато полицията потвърди, че съм жена. Не им беше лесно да го приемат до 2001 г., когато се омъжих и създадох семейство“, казва Пили.

Да намери съпруг, когато всички са свикнали да я възприемат като мъж, не било лесно, но в крайна сметка успяла. „Съпругът ми се е питал дали наистина съм жена. Бяха му необходими пет години, за да се доближи до мен“, разказва Пили.

Сега тя има собствена минна компания със 70 работници. Трима от тях са жени, въпреки че работят като готвачки, а не като миньори.

Илакака - сапфирната столица на света Илакака е малък град в югозападната част на Мадагаскар, по протежение на Route Nationale 7 - главния път, свързващ столицата Антананариво с пристанището на Толиара

Пили споделя, че макар в момента да има повече жени, работещи в минната индустрия, отколкото в началото на професионалния й път, малко от тях работят в мините. „Някои жени чистят камъните, други готвят, но не се затварят в мините. Не е лесно да накараш жените да вършат това, което аз вършех“, отбелязва Пили.

Успехът й позволил да плати образованието на над 30 племенници, племеннички и внуци. Но въпреки това казва, че не би насърчила дъщеря си да тръгне по стъпките й.

„Гордея се с това, което правех. Забогатях, но беше трудно. Искам да съм сигурна, че дъщеря ми ще посещава училище, че ще получи образование и че ще може да управлява живота си по различен начин, далеч от това, с което аз експериментирах“, споделя Пили.