Лавина от сирене се изсипва в тестовата кухня в централата в Денвър на Leprino Foods – доставчикът на моцарела на веригите пицарии Pizza Hut, Domino's и Papa John's.

Първо моцарела на тънки ленти, след това на резени, след това нарязана в най-различни форми. След това идват овкусените видове сирена, в които като основа са използвани моцарела, проволоне, чедар и Монтерей джак.

Готвачи вадят готова за печене пица, пица в стил Ню Йорк и коричка с пълнеж от над десет фурни. Друго ястие включва замразени храни, приготвени с продукти от Leprino. След това на ред са кубчета от сирене, продавани като вид лека закуска.

След това екипът на Leprino вади десертите, сред които питка с пълнеж от осолена моцарела с вкус на карамел и отъркаляна в канелена захар. Малко след това се появяват чаши за тестване на суроватъчните прахове на компанията, които се използват в протеинови десертчета, кисели млека и бебешката формула, консумирана от милиони деца.

Две етажа над този млечен потоп се намира офисът на Джеймс Леприно, или Уили Уонка на сиренето. "Трудно е да повярвам, че се съгласих на това," казва 79-годишният милиардер. "Наистина обичам да пазя личното си пространство."

Това е факт и то до безпрецедентна степен, предвид доминацията му в тази индустрия. Леприно някакси успява да избягва фотографите десетилетия наред. В Google няма негови снимки, нито на уебсайта на компанията му.

След като управлява компанията си в продължение на близо 60 години и след като е в класацията на милиардите на Forbes от повече от 10 години, Леприно, чието състояние се оценява на 3 млрд. долара, най-накрая се съгласява да даде интервю за това как фамилният магазин за хранителни продукти в Денвър се превръща във водещия производител на сирене за пица в света – леко подигравателен термин, с който конкурентите описват моцарелата на компанията.

Всяка година Leprino Foods продава над 453 000 тона сирене годишно и генерира над 3 млрд. долара приходи.

Малко известният Леприно (който отказва да бъде сниман за публикацията) е един от монополистите в САЩ. Неговият фокус върху големите вериги пицарии му позволява да контролира 85% от пазара на сирене за пица и някакси да продава продуктите си едновременно на конкуренти вериги, като Pizza Hut, Domino's, Papa John's и Little Caesars.

Да доминираш на пазара си има своите предимства – той е способен да инвестира в технологии, които му носят над 50 патента. Компанията му пък има нетен марж на печалба от 7%, което е много над средното ниво за млечната индустрия.

Леприно вади износения си черен, кожен портфейл, маха ластичката от него и показва картичка, на която са изписани четирите лозунга на компанията: качество, обслужване, цена, етика. "Карам всички да имат по една такава в джоба си," казва той. "Компанията се разрастваше толкова бързо, че те пропускаха това важно послание."

It's always pizza time.

A post shared by Pizza Hut


Думата „качество“ е изписана на първо място. Лесно е човек да се шегува с продуктите на компанията, но Leprino Foods е един от малкото гиганти в млечната индустрия, който никога не е изтеглял продукт от пазара. Всеки понеделник в 11:30 часа сутринта Леприно слиза в тестовата кухня с заедно над 10 от неговите най-доверени ръководители, за да тестват проби от сиренето, което компанията произвежда за около 300 клиенти в 40 държави и за да провери всяко оплакване, получено в предходната седмица.

"Служителите ти трябва да знаят, че не си фалшив," казва той. "Те трябва да вярват в теб.

В офиса на Леприно има неща, които напомнят за корените му, в това число и черно-бяла снимка на майка му в сватбения й ден, когато е на 16 г., както и бронзов релеф на баща му, който прави топки сирене моцарела. Началото на Leprino Foods тръгва от планините на Южна Италия, които Майк Леприно старши напуска през 1914 г., на 16-годишна възраст.

Свикнал с голямата надморска височина, той се установява в Денвър; без особено образование или способност да чете и пише на английски език, той започва да се занимава с фермерство. Повече от три десетилетия по-късно - през 1950 г., отваря магазин за хранителни стоки, където продава произведената продукция.

След това следват италиански специалитети, като рикота, топки сирене моцарела и равиоли, приготвени от сестрата на Джеймс.

В същото време, Джеймс, който бил най-малкото от петте деца вкъщи, забелязва, че съучениците му прекарват свободното си време в кварталните пицарии. След като завършва гимназия през 1956 г., той започва да работи при баща си и споделя едно свое наблюдение: "Пицариите в тази част на страната купуваха над 2200 кг сирене всяка седмица," спомня си той.

"Помислих си, че това е добър пазар, на който може да се навлезе и така и направих." През 1958 г., след като по-големите вериги за хранителни стоки са принудили магазина на Леприно да затвори, с 615 долара Джеймс слага началото на империята в производството на сирене Leprino Foods.

Моментът нямало как да е по-подходящ. През същата година отваря първата пицария Pizza Hut в Уичита, Канзас. Година по-късно отваря и първото заведение от веригата Little Caesars, близо до Детройт. Минава още една година и Domino's започва да доставя пица в Мичиган.

Замразените пици, пуснати на пазара, след като войниците се завръщат от Втората световна война, също набират популярност. След две години в бизнеса Leprino Foods вече доставя по 90 кг моцарела на седмица на местните италиански ресторанти.

Леприно осъзнава, че трябва да разбере научните тънкости зад производството на сирене в огромни количества. С малка дъщеря и бременна съпруга обаче, той не разполагал с време за университет. Вместо това той наема Лестър Кийлсмайер, който имал завод за сирене в Уисконсин. Бащата на Кийлсмайер обаче продава завода, докато той е във военновъздушните сили по време на войната, защото си мислел, че синът му е убит по време на акция.

Първият голям пробив на Леприно идва през 1968 г., когато Pizza Hut търсела доставчик, който да й помогне да намали разходите, докато в същото време стандартизира порциите. След като чува, че рязането на 2.5-килограмовите пити в заведенията на веригата отнемало много време и като цяло било неудобно, Leprino Foods започва да продава замразени и предварително нарязани пити. За първи път пицариите можели просто да наредят няколко нарязани парченца върху всяка пица.

Докато Кийлсмайер правел сиренето, Леприно се концентрирал върху ефективността. Той бързо осъзнал, че изхвърля в реката половината от суровите си съставки под формата на суроватка. Вдъхновен от Световното изложение в Ню Йорк през 1964 г., Леприно заминава за Япония, за да се срещне с учени, които използвали млечните протеини, извличани от суроватката, за да помагат на японското население да повишава ръста си.

Повече от половин век по-късно Leprino Foods остава най-големия щатски износител на млечна захар (лактоза) и запазва голям пазарен дял и в Япония.

Ако се върнем на сиренето, Леприно успява да удовлетвори Pizza Hut, която става публична компания през 1972 г. с около 1 000 заведения, и в пика си през 90-те допринася с 90% за продажбите на Leprino. Заведенията на Pizza Hut обаче понякога чакали прекалено дълго за размразяването на предварително нарязоното сирене и се оплаквали, че то се рони.

Тук Leprino Foods отговаря с първия си голям пробив – консервираща мъгла. Учените на компанията скоро откриват, че този метод им позволява да добавят вкусове, като осолен карамел и халапеньо. Производството на Leprino Foods нараства 16 пъти, до 907 тона сирене седмично.

Точно както основаването на компанията му съвпада с бума на пицариите в САЩ, Леприно има късмет и с местопложението си. През 70-те години Уисконсин и Ню Йорк произвеждали по-голяма част от млякото в страната, но при прохождащата млечна индустрия в Калифорния цените често били по-ниски. Леприно бил достатъчно прозорлив да обвързва млекопроизводителите в Калифорния с многогодишни договори на цени, които често били над средните за местния пазар, но под средните на национално ниво.



В следващите две десетилетия Leprino Foods подписва изгодни сделки и с редица кооперативи, които впоследствие се обединяват и се превърщат в най-големия кооператив на млекопроизводители в САЩ - Dairy Farmers of America, от който компанията си осигурява дългосрочни доатавки на мляко.

Най-важната иновация на Леприно, в крайна сметка, е че обвързва науката с продажбите — комбинация, която задоволява нуждите на четирите най-големи вериги пицарии в периода, в който те се разрастват значително.

Първият ключов продукт са нарязаните и замразени поотделно порции сирене, които Leprino пуска през 1986 г. Използването им бързо се превръща в стандарт за индустрията.

Leprino успява да се разраства заедно с големите веригии пицарии, като предлага отделни решения на всяка от тях. Когато Pizza Hut започват да използват по-нагорещени пещи, Leprino Foods променят формулата така, че сиренето да не изгаря при по-високи температури. Когато дейността на фокусираната върху доставките по домовете Domino's се разраства, Лестър Кийлсмайер променя продукта така, че да запазва по-дълго време свежестта и вкуса му, сякаш току-що е изваден от пещта.

Цената винаги е била голямото предимство на Леприно, което не е маловажно, тъй като сиренето съставлява 40% от стойността на пицата. Кийлсмайер прави редица подобрения, като сред тях са модификации за това как точно да се разтопява сиренето и намаляването на периода на узряване от 14 дни до едва 4 часа, което увелича производствените възможности на компанията и намалява разходите й значително.

"Казвам на хората 'Лестър е човекът, който ме направи богат,' " споделя Леприно. Въпреки това Леприно така и не дава дял в компанията на Кийлсмайер. Докато Леприно забогатява, Кийлсмайер, който ходи на работа всеки ден до смъртта си на 95 г. през 2012 г., просто се задоволявал с това, че е много добре платен.

За Джеймс Леприно екстрите от това, че е милиардер са доста малко. Да, компанията притежава три частни самолета, а къщата му в престижно предградие на Денвър има 11 спални. Той също така притежава и ваканционен имот в Аризона.

Той обаче е по-склонен да вземе чука, отколкото да викне майстор. Леприно, който е карал мотокар в завода, лично е изкоренявал дървета около дома си в Колорадо. Той е католик, ходи на църква всяка неделя и прави дарения анонимно. Леприно също така няма намерение да се пенсионира - никога.

Планът на Леприно за бъдещата собственост на компанията е лесен – той ще я подели между двете си дъщери Тери (57 г.) и Джина (55 г.), които са в борда на директорите от години, но не се занимават с ежедневната дейност.