Шерпите са от жизненоважно значение за всяка експедиция до Еверест. Тези жители на планинските области на Непал пренасят най-тежките товари на алпинистите, които се стремят да достигнат върха на най-високата планина в света.

Как могат да полагат подобни усилия на височина, на която кислородът е в оскъдни количества?

Както разкрива ново изследване, шерпите имат особена физиология, която използва кислорода по по-ефективен начин от хората, които живеят в места на морското равнище. Тази физиология, според изследователите, се дължи на генетична мутация, която им осигурява уникален метаболизъм, пише ВВС.

Разлики

Разликата в начина, по който шерпите и алпинистите се справят на голяма височина, когато изкачват Хималаите, е забележителна. Организмът на алпинистите може да се приспособи към липсата на кислород, като увеличава броя на червените кръвни телца, за да се повиши способността им да задържат кислород.

За разлика от тях, шерпите имат не толкова гъста кръв, с по-малко хемоглобин и ограничена способност да задържат кислород – характеристика, която има предимството да улеснява кръвообръщението, а това подлага сърцето на по-малък натиск.

„Това показва, че важното е не колко кислород имаме, а какво правим с него“, казва Андрю Мъри, професор от университета в Кеймбридж, Великобритания, и ръководител на изследването.

„Шерпите имат необикновено представяне, особено по върховете на Хималаите. Причината е наистина необичайната им физиология“, допълва той.

Повече глюкоза, по-малко мазнини

Изследователите взели проби от мускулите на алпинистите на 5300 метра височина и ги сравнили с пробите, взети от шерпите. Биохимичните проби разкрили, че мускулната тъкан на шерпите можела да използва по-добре кислорода, като ограничавала количеството мазнини, които изгаряла и максимизирала потреблението на глюкоза.

„Мазнините са голямо гориво, но проблемът е, че се нуждаят от повече кислород, отколкото от глюкоза“, отбелязва Мъри. С други думи, като изгаря захари вместо мазнини, тялото на шерпите може да получи повече калории за единица вдишан кислород.

Генетична вариация

Резултатите от изследването впечатлили Федерико Форменти, изследовател в Кралския колеж в Лондон, чието изследване за потреблението на кислород на голяма височина, осъществено преди близо десет години, показа, че шерпите произвеждат с 30% повече енергия от алпинистите.

„Това изследване представя клетъчен механизъм на случващото се в тялото – шерпите използват по-малко кислород, за да свършат същата работа“, отбелязва Форменти. Джеймс Хорскрофт, който участвал в последното изследване, е съгласен, че разликата в представянето е забележителна.

„Още от самото начало стана много ясно, че нашите експерименти с тъкани показват различен метаболизъм при двете групи. Всъщност, разликата беше толкова забележителна, че си помислихме, че не сме анализирали добре пробите“, разказва Хорскрофт.

Но след като се завърнали в Кеймбридж, резултатите били потвърдени. В лабораторията открили също и генетична вариация, която променя начина, по който шерпите горят мазнините.

Всички шерпи имали вариацията, която отдава предпочитание на глюкозата в метаболитния ген, докато тази вариация не се срещала при нито един от доброволците, които не били шерпи.

Капиляри

Шерпите пристигнали в Непал преди 500 години от Тибет - област, населявана от хора още отпреди 6000 години. Според Мъри това време е достатъчно за установяването на благоприятния ген.

„Разбира се, че не се дължи само на един ген. Виждаме също по-добро кръвообръщение през капилярите и изглежда, че шерпите имат по-гъста мрежа от капиляри, с която кислородът може да се придвижва по-лесно към тъканите. Но този ген също е предимство за тях“, отбелязва Мъри.

Други изследвания показаха, че някои гени, които помогнали на тибетците да оцелеят на голяма височина, идват от изчезнал човешки вид, известен като Денисови хора. Но няма доказателства, че този вид е притежавал метаболитния ген.