Реалността да работиш във фабрика за дрехи за марката на Иванка Тръмп беше разкрита от служители, които заявиха, че получавали толкова малко пари, че не можели да живеят с децата си, били обект на сплашване, а жените получавали бонус, ако не си вземали отпуск, докато са в цикъл, пише британският вестник Guardian.

Журналист от изданието говорил с десетки служители в завода на модната марка в Субанг, Индонезия, и те споделили, че получавали едни от най-ниските минимални заплати в Азия, производствените цели били невъзможно високи, а оставането им в извънработно време било компенсирано спорадично.

Оплакванията на служителите идват само седмица, след като активисти, разследващи злоупотреби в китайска фабрика, произвеждаща обувки на Иванка Тръмп, изчезнаха, докато бяха в ареста.

Активистите заявиха, че са открили множество злоупотреби в завода, включително заплати под законовия минимум в Китай, ръководители, които обиждат вербално служителите, и нарушения на правата на жените. В индонезийската фабрика някои от оплакванията са сходни, въпреки че плащаните заплати на служителите в Субанг са много по-ниски.

Не харесваме политиките на Доналд Тръмп

Алия е изключително прилежна в работата си. Тя работи във фабрики, откакто е завършила гимназия, въпреки че след раждането на двете й деца започнала да шие дрехи за марки като Ivanka Trump във фабрика в Субанг, Западна Ява.

След като създали семейство, тя и съпругът й Ахмад винаги са работели. Въпреки това двойката дори не може да си помисли да изчисти дълговете си. След години на работа във фабриката PT Buma, Алия и Ахмад обитават две стаи в прашен пансион, които наемат за 30 долара на месец.

Стените са украсени с десетки снимки на децата им, защото двойката не може и да си помисли да ги вземе у дома. Вместо това децата живеят с баба си, на няколко часа път с мотоциклет, и виждат родителите си само един уикенд в месеца, когато те могат да си позволят да си платят бензина.

Алия получава легалната минимална заплата за работата си в провинцията – 2.3 милиона рупии, или около 173 долара на месец. Легалният минимум е сред най-ниските в Индонезия, като цяло, и с 40% по-нисък, отколкото в китайските фабрики - друг източник на работна ръка за марката на Иванка Тръмп.

PT Buma, която е собственост на корейска компания за дрехи, започва да работи в Индонезия през 1999 г. Тя е един от доставчиците на G-III Apparel Group, производителят на едро на известни модни марки, включително на марката на Тръмп.

Много от служителите на компанията знаят коя е Иванка Тръмп. Ахмад, който работи в местната текстилна индустрия и подобно на съпругата си и повечето от работниците във фабриката PT Buma, е практикуващ мюсюлманин, казва: „Не харесвам политиката на Доналд Тръмп“.

Когато Алия разбира за новата книга на Иванка Тръмп за жените на работното място, избухва в смях. Нейната идея за баланс между работа и личен живот е, ако можеше да вижда децата си повече от веднъж в месеца.

В момента в Buma има 2759 работници, от които само 200 членуват в два профсъюза. За мнозинството работници, които не членуват в профсъюзи, работата им е твърде тежка. Около три четвърти от тях са жени, много от които майки като Алия, и дават почти всичките си доходи за децата си, с които не могат да си позволят да живеят.

Такъв е случаят на 23-годишната Сита. Тя трябвало да напусне колежа, когато родителите й се разболели и започнала да работи в Buma миналата година. Тя споделя пред Guardian, че договорът й скоро ще бъде прекратен след седем месеца работа.

„Това е един от начините на компанията да се справи с допълнителните разходи“, казва Сита. „Не мога да издържам повече. Всеки ден работя извънредно, без да ми плащат, и пак получавам само 2.3 милиона рупии на месец. Планирам да се преместя от Субанг, където минималната заплата е твърде ниска. Но все още не знам къде да отида, нямам никакви контакти“, допълва тя.

Жените, които са постоянни служителки във фабриката Buma, получават някои отстъпки – три месеца платен отпуск по майчинство (обикновено разделен между шест седмици бременност и шест седмици след раждането), задължителна федерална здравна застраховка и месечен бонус от 10.50 долара, ако не си вземат отпуск по време на цикъл.

Ситуацията във фабрика Buma е типична за други фабрики в Западна Ява, казва Андрико Отанг от Профсъюзния център по правата в Индонезия. „Използването на нереалистични производствени цели за оправдаване на неплатеното извънработно време е много честа практика“, допълва той.

Според снимка на графика, показана от работник на Guardian, производствените цели, раздробени на всеки половин час между 7 ч. сутринта и 16 ч. следобед, са между 58 и 92 облекла, докато действителният брой произведени дрехи е между 27 и 40.

Седем работници споделят, че са били подложени на вербални обиди, като ги наричали „животни, слабоумни и маймуни“. Отанг казва, че и това е обичайна практика.

Освен това Buma има практика да уволнява служители точно преди Рамазан и да ги назначава отново един месец по-късно, за да избегне плащането на „бонус религиозен празник“, разказват редица работници.

Според индонезийските закони всички служители имат право на празничен бонус според религията им, който се равнява на поне едномесечната заплата или повече, в зависимост от позицията. През 2017 г. 290 души били уволнени преди Рамазан, казва Тото Сунарто, лидер на профсъюза SPSI в Субанг.

Индонезия има най-голямата разлика в азиатските страни между високи и ниски заплати за неквалифицирани служители в текстилната индустрия, сочат данни на Международната организация на труда. Нито един от работниците, с които Guardian разговарял, не е получил увеличение на заплатата според резултатите му, въпреки че някои от тях работили във фабриката от седем години.

През март Индонезия си навлече критиките на Доналд Тръмп заради неблагоприятния търговски баланс със САЩ. Президентът посочи излишъка от 13 млрд. долара на Индонезия миналата година и обеща да накаже „чуждестранните вносители измамници“.

По време на предизборната кампания на баща й нетните продажби на марката на Иванка нараснаха с близо 18 милиона долара в годината до 31 януари 2017 г. Но в последните месеци редица универсални магазини изтеглиха марката й, а някои от стоките й се продават под различна марка – Adrienne Vitadini.

Младежът Фадли, който работи в склада на фабриката, вижда всички цени на дрехите на марката, докато ги подготвят за износ в САЩ. „Разбира се, че се гордея, че произвеждам дрехи за известна марка. Но тъй като виждам етикетите с цените, се чудя не могат ли да ни плащат повече“, казва той.