Българското правителство предприе политика за привличане на работници от трети страни.

Управляващите вече облекчиха правилата за наемане на граждани на страни извън Европейския съюз за сезонна работа, а на последното заседание на Министерски съвет се одобриха проекти за двустранно споразумение с Молдова, Украйна и Армения по отношение на трудовата миграция.

Целта на тези законови нововъведения е компенсиране на недостига на работна ръка у нас. Според работодателските организации в България, липсата на квалифицирана работна ръка е един от най-големите проблеми на родната икономика.

Така, според тях, привличането на хора от трети страни ще помогне за справяне с този проблем, въпреки че за всички е ясно защо у нас има недостиг на трудова сила – масовата емиграция през последните 25 години, подхранена от невисокия стандарт на живот, в сравнение с останалите страни-членки в Европейския съюз.

Проектите за двустранни споразумение с Молдова, Украйна и Армения предвиждат гражданите на тези страни, които работят у нас, да имат равни права и задължения с местните работници. За добро или лошо, това означава, че скоро е съвсем възможно българите да се конкурират за дадено работно място с представител на една от тези три страни.

Защо обаче гражданите на посочените държави биха работили у нас?

Макар на някои хора да се струва странно, това, че България е най-бедна в ЕС, въобще не означава, че е най-бедната в Европа, света и прочее.

По данни на Световната банка към края на 2015 година, брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас достига 7 480 долара.

За сравнение, БВП на глава от населението в Украйна възлиза на 2 174 долара, 3 880 долара в Армения и 2 240 долара в Молдова. Икономическата ситуация в България не е розова, но е от два до три пъти по-добра от изброените страни, ако сравняваме по горепосочения показател.

От гледна точка на средните месечни възнаграждения, ситуацията, логично, е сходна.

Средната брутна месечна заплата в България достига 529 евро (1036 лева), докато в Украйна тя е 225 евро (439 лева), 294 евро (574 лева) в Молдова и 359 евро (701 лева) в Армения.

Тези данни обаче засягат средното брутно възнаграждение, което означава, че за дадени икономически дейности то е в различен размер. Биха ли работили гражданите на разглежданите три страни в сферата на българския туризъм, например?

По данни на Националния статистически институт, средната месечна заплата в сектора „Ресторантьорство и хотелиерство” възлиза на 619 лева. При все че това е една от дейностите с най-ниско възнаграждение у нас, то е дори по-високо от средните заплати в Украйна и Молдова.

Какво остава за по-високоплатените позиции, като тези в сферата на добивната промишленост (1 611 лева) или финансовите и застрахователни дейности (1 752 лева)?

От тази перспектива, средните брутни възнаграждения в икономически дейности, като Строителство (786 лева), Транспорт, Складиране и съобщения (947 лева), Преработваща промишленост (913 лева), Административна и спомагателна дейности (825 лева), Образование (960 лева), Хуманно здравеопазване и социална работа (1052 лева), не изглеждат чак толкова непривлекателни, ако сте гражданин на Молдова, Армения или Украйна.

Разбира се, тези данни са условни по отношение на мотивацията на дадена личност да работи в друга страна. Още повече, че емиграция в Германия, например, би вървяла с минимално възнаграждение от 8.8 евро на час. За разлика от българите обаче, които са член на ЕС, миграцията към страните от Западна Европа за граждани на Молдова, Украйна и Армения никак не е толкова лесно начинание и често попада в сферата на нелегалното.

Така, от друга страна, легалната работа у нас може и да не ги направи богати, но би осигурила законен начин за докарване на по-високи доходи от тези в родните им страни. Колкото и парадоксално да звучи, съвсем скоро може да станем свидетели на ситуация, в която българин да не бъде предпочетен за дадена работна позиция, за сметка на гражданин на Молдова, поради разлика в изискванията за възнаграждение.

Навярно това ще удовлетвори бизнеса, който често посочва, че бързият темп на растеж на доходите у нас не е здравословен за тях.

Всичко това обаче не отговаря на въпроса защо, вместо да се полагат усилия за ограничаване на изтичането на хора в трудоспособна възраст навън, се предприемат политики за заменянето им с граждани на други страни?

Ако това доведе до привличане на хора с български произход от Молдова и Украйна, навярно политиката би имала положителен ефект, но засега поне ситуацията прилича по-скоро на дейности по съкращаване на разходите на работодателите за труд.