Катар отстоява твърдо позицията си и не се огъва пред изискванията на съседите си, които търсят нови начини да й оказват натиск.

В една от най-оригиналните и до момента неизвестни като дипломатически инструмент постъпки, емирът на Дубай шейх Мохамед Бин Рашид ал Мактум прибегна до поезията, за да призове катарския си колега шейх Тамим Бин Хамад ал Тхани да приеме 13-те изисквания, наложени от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет за отмяна на ембаргото.

Шейх Мохамед, който е вицепрезидент и премиер на ОАЕ (федерацията, в която участва и Дубай), публикува дълго стихотворение на акаунта си в Instagram и двете му части вече получиха близо 80 000 харесвания.

Композицията, озаглавена Aldarbu uadijun (Ясен път), призовава Катар да се откаже от независимата си външна политика и да се върне в редиците на Съвета за сътрудничество в Персийския залив - организацията, която под ръководството на Саудитска Арабия включва монархиите от Арабския полуостров.

„С един и същи произход, народ, съществуване

Една и съща земя и една и съща вяра.

Въпреки това Катар се обръща към близкия непознат, към слабия.

Сега е моментът да се обединим, едно сърце,

За да се защитим едни други отвъд омразата“.

Мохамед Бин Рашид е плодотворен поет с редица публикувани книги. Специалността му е поезията на Абулгасим Набати – традиционна лирика, която е много популярна сред бедуините и на която посвещава част от свободното си време.

„Всичките ми стихотворения са резултат от преживявания, случки или лични ситуации. Никога не съм писал нито строфа, която не е свързана с живота ми“, сподели емирът, който досега се въздържаше от намеса в дипломатическия спор с Катар.

Въпреки че има прецеденти с поети сред световните лидери – от бившия американски президент Джими Картър до босненския диктатор Радован Караджич, за първи път обаче строфите се използват като инструмент на външната политика. Остава да видим какъв ще е ефектът от тази литературна форма на натиск.

Трите съседни страни на Катар, плюс Египет, обвиняват Доха, че подкрепя тероризма и се меси във вътрешните им работи, като дава убежище на своя територия на опозиционери, главно членове на Мюсюлманското братство.

Пет страни скъсаха дипломатическите си отношения с Катар и прекъснаха всякакви сухоземни, въздушни и морски пътища за комуникация с малката, но богата страна, производител на газ, в опит да я изолират икономически.

Въпреки натиска, катарските власти, които отхвърлят обвиненията, се придържат към позицията си и определиха наложените им условия като неразумни и невъзможни за изпълнение. Сред изискванията бяха затварянето на Al Jazeera, ограничаването на отношенията с Иран и изплащането на обезщетение, без да се конкретизира какво.

„Катар не може да престане да финансира екстремистки организации, определени като терористични групировки от САЩ, защото по принцип не ги финансира“, подчерта катарският министър Мохамед Бин Абдулрахман ал-Тхани по време на визита във Вашингтон във вторник.

„Ако искат Катар да се откаже от суверенитета си, няма да го направим“, изтъкна той.

Опонентите на Катар също не смятат да отстъпват. В разгара на безпрецедентна медийна битка саудитският външен министър Абдел ал Джубеир, който също се намираше в американската столица, каза, че списъкът с условия, поставени на Катар, не подлежи на договаряне.

В същото време посланикът на ОАЕ в Русия заяви в интервю, че се обмислят други форми за засилване на натиска, като ограничаване на търговските връзки със страните, които продължават да търгуват с Доха.

Конфликтът между богатите петромонархии може да се превърне в съдебна битка за милиони долари в европейските съдилища, след като Националният комитет за човешките права на Катар прибегна до услугите на швейцарска адвокатска кантора, за да иска компенсации за ембаргото, наложено от съседите му.