Лятото се очертава да е интересно за българския банков пазар. Белгийската група KBC успя да придобие друга от големите банки в страната - Обединена българска банка, с което се очаква обединената институция да се изкачи на трета позиция по активи на пазара, след като сделката бъде финализирана.

Вижте какво заяви пред камерата на Profit.bg Петър Андронов, председател на Кънтри тийма на КВС Груп за България, кънтри мениджър на КВС Груп за България, председател на УС на СИБАНК и ОББ, главен изпълнителен директор на СИБАНК и ОББ.

Сделката с Обединена българска банка, освен признание, е и отговорност. На нас ни предстои, а и тя вече започна, доста работа. Казано така: "ОББ ще бъде третата по големина банка в страната" звучи просто, но зад това има 18 месеца работа на хиляди хора.

"За мен, а и за моите колеги, това е предизвикателство, голяма отговорност и много работа, но най-вече отговорност пред клиентите на двете банки, а и пред инвеститора", заяви още Андронов.

Ще намалеят или изчезнат банковите клонове?

Развитието на финансовото посредничество се определя в най-голяма степен в Скандинавските страни, където оперират няколко големи банки.

Развитието в тези държави дори се следи от банките в големите западни страни, за да се знае какви са бъдещите тенденции след 2-3 или 5 години при тях, а при нас след около 10-15 години, посочи банкерът.

Това, което се вижда при тях и можем да очакваме и при нас, е наистина банковите клонове да намалеят. Там са намалели наполовина, но не са изчезнали.

Потребителите на банковите услуги се възползват от двете възможности - част от тях предпочитат традиционната форма на банкови продажби - физическите, а останалите вече използват дигиталните канали на продажби. И двете форми функционират паралелно в най-развитите инфраструктурно банкови системи.

Няма за момента индикации, че дигиталните способи напълно ще изтрият физическите канали за продажба. И като имате предвид колко назад се движим, на каква дистанция се движим след тях, можем да допуснем, че това, което ни предстои на нас, е да се увеличи делът на дигиталните продажби.

А те са все още едноцифрени - като процент, у нас. Тъй че твърде много и дълъг път ни предстои, за да започнем да говорим за бъдещето на банковите клонове в България, поне 10 години, каза още Андронов.

Ще продължи ли банковата консолидация у нас?

Броят на банките в една страна зависи от потребността на клиентите от финансови услуги, тяхното богатство, бизнеса, трансакциите, но също и от конкуренцията - от това колко качествено се предлагат услугите от финансовите посредници.

Общо взето, ако сравним броя на институциите в България, той е съпоставимо число с това, което има в други страни от Централна Европа - нито са твърде много, нито твърде малко. Заради силния дял на традиционните банкови клонове, а и заради кешовите плащания, които са все още една доминанта в практиката и в нашето ежедневие, чисто математически и статистически, броят на банковите клонове на глава от населението у нас е доста по-голям от Чехия, например.

Когато българинът започне да купува повече финансови услуги от хола си или от кабинета си, банките по естествен път ще установят, че клоновете са много и разбира се, ще установят, че и броят на банките е голям.

Консолидацията е естествена тенденция навсякъде. По-големият пазарен играч е по-ефективен. С една и съща инфраструктура обслужва по-голям брой потребители и по този начин намалява цената на труда си и на услугата си.

Консолидация е имало преди и ще продължи и занапред. Вероятно ще има и други сделки. Кога и с кого, не мога да кажа, но това ще се случва, завърши Андронов.