Паричните трансфери у нас на българите зад граница достигат 382 млн. евро за първите 5 месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това е с 1.3% повече спрямо същия период на миналата 2016 г.

Конкретно за месец май българите, живеещи и работещи постоянно зад граница, са превели в България 88.1 млн. евро, като сумата е по-висока с 1.2 млн. евро спрямо същия месец на предходната година.

Така тенденцията част от нашенците зад граница да трансферират спестяванията си към България продължава. Сумата е навярно дори още по-висока, тъй като методологията, по която се изготвя статистиката, не дава ясна представа за реалния обем на паричните трансфери.

Това е така, защото се взимат предвид само преводи за суми на 2500 евро, осъществени по банков път. Според някои икономисти, сумата, вливаща се по това перо у нас, варира между 2 и 3 млрд. евро, ако към нея се добавят парите, внасяни „на ръка” и сумите, попадащи под официалния праг на статистиката.

Прието е, че част от паричните трансфери са предназначени за близките и роднините в България на работещите навън българи. Високият статистически праг от 2 500 евро обаче дава основания на някои анализатори да смятат, че официално отчитаните парични трансфери реално се вливат у нас под формата на банкови депозити.

Наскоро една от водещите банки у нас излезе с информация, че запитванията на българи в чужбина за покупката на недвижим имот чрез банков кредит у нас са скочили с 55%.

Така, на фона на рекордно ниските лихви по депозитите у нас, нашенците зад граница търсят алтернативи за техните спестявания, като подобна опция би могла да бъде и пазарът на недвижими имоти, например. Особено при настоящите ниски лихви по-жилищните кредити.