Ръководният стил на шефа на Sports Direct: пиене, хазарт и дремки
В корпоративния свят, където заседателните зали са пълни с бизнес лидери, които изглеждат в добра форма, бягат в маратони, ядат салати и имат MBA дипломи, Майк Ашли изпъква — с външния си вид, с поведението и със самопренебрежителния начин, по който описва по-глупавите епизоди от разточителния му живот начело на Sports Direct Plc, британската компания за търговия със спортни стоки, която основава.
Това е информацията от съдебните заседания, която приковава вниманието на британците, като пресата с охота описва всяка история, споделена от Ашли и неговия бивш служител Джефри Блу.
Бившият банкер твърди, че Ашли му обещал 15 млн. паунда (19.5 млн. долара), за да удвои цената на акциите на компанията, докато двамата били на запой в кръчма. Съдия отхвърли това твърдение днес, заявявайки, че “никой трезво мислещ човек не би си помислил, че офертата е отправена насериозно.”
Сцените в съда, които на моменти приличат повече на сценарий за следващия филм от поредицата “Ергенски запой”, отколкото на ежедневието на председателя на една от най-големите компании във Великобротания, описват шеф, който купонясва здраво, обича да пие и знае къде да си почива – под масата в конферентната зала.
Ето девет цитата, подбрани от Bloomberg, които описват ролята на Ашли във всичко това:
Блу за срещите на Ашли с висшия мениджмънт
“На практика това си беше блокада в кръчмата,’” казва Блу. “Г-н Ашли предизвика млад полски анализатор от моя екип на име Павел Павловски на състезание по надпиване: Г-н Ашли и Павел трябваше да пият бира, а между всяка бира водка и първият, който се откаже по каквато и да е причина, трябваше да бъде обявен за загубеняк. След около 12 бири и водки Павел се извини и каза, че трябва да излезе. След това, под шумните аплодисменти на представителите на висшия мениджмънт на компанията, Ашли повърна върху камината, разположена в средата на бара.”
Ашли за алкохола
“Обичам да се напивам, пия по много,” споделя Ашли във връзка с алкохолните си навици. “Опитвам се да се напивам – ще приемете ли това? Пиех, за да се напия и да си прекарам добре вечерта.”
Блу за трудовите навици на Ашли
В свидетелските си показания Блу описва отношението на Ашли към бизнес срещите по следния начин: “Неговата способност да показва отегчение и неудовлетвореност по време на срещи с клиенти нямаше граници, в това число има много случаи, в които той лягаше под масата, ‘за да подремне.’”
Ашли за начина, по който ръководи Sports Direct
“Аз не съм Оби Уан Кеноби, който е начело на Звездата на смъртта,” е начинът, по който Ашли описва своето управление на Sports Direct.
Ашли за физическата си форма
Ашли е разполагал с известно време, за да осмисли нещата по време на делото: “Честно, аз съм достатъчно дебел. Нямам нужда от повече храна.”
Ашли и хазартната игра, която използва, за да взема бизнес решения
Блу казва, че Ашли се опитвал да избегне плащането на правни такси и използвал хазартна игра с момента, за да се опита да не плаща. “За да разреши тази ситуация, г-н Ашли предложи изиграването на хазартна игра с момента … Той изгуби, в резултат на което на Merrill Lynch бяха платени 750 000 паунда.”
Ашли за своето богатство
“Вече бях много богат. Какво си мислите? Че на сутринта бих отишъл да купя къщата на съседа? Тя вече беше моя собственост.”
За опитите да влияе на неизпълнителните директори
Блу описва конкретен инцидент след нощ на запой заедно с неизпълнителните директори на компанията: “Г-н Ашли влезе в офиса, който споделях с г-н Форси, бесен, че неизпълнителните дирктори, по негово мненние, са лицемери. Г-н Ашли каза следното: ‘Как смеят да ме поучават относно корпоративното управление, когато всичките те с удоволствие не правят нищо и се напиват с вино по 3 000 паунда бутилката за сметка на компанията, след което отиват на казино и не вярват на късмета си, когато на следващата сутрин се събудят с казино чип на стойност 20 000 паунда в джоба или дамската си чанта.’”
Ретроспективно погледнато, Ашли съжалил за събирането в кръчмата.
“По-скоро бих си забил игли в очите, отколкото да отида на нещо такова.”