Бунтуващите се източни лидери и новата линия на разделение в ЕС
Европейските лидери обявяват финансовата криза за приключила, но в момента се заражда политическа криза.
Битката между европейските регулаторни органи и полското правителство относно плановете му да отслаби независимостта на съдебната система в страната разделя Източна и Западна Европа по начин, по който преди време еврозоната се раздели на северна и южна. Гърция се завърна на пазарите на държавни облигации през миналата седмица, докато в същото време Полша е изправена пред безпрецедентни санкции от страна на ЕС, вследствие на първото разследване на страна членка за зачитане на върховенството на закона.
Правителството във Варшава е на първо място в кампания на ЕС за обуздаване на блудните държави в съюза. Популистките лидери в Полша и Унгария придобиха допълнителна смелост от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и от решението на Великобротания да напусне ЕС. Въпреки това ядрото на континента се запазва. Френският президент Еманюел Макрон се присъедини към германския канцлер Ангела Меркел в защитата срещу тези центробежни сили. Опонентите на изток са изправени пред перспективата да бъдат маргинализираи в политически и дори в икономически план, пише Bloomberg.
“Има едно осъзнаване, че трябва да участваш активно в защитата на Европа и на нейните ценности и правила,” казва евродепутатът от Люксембург Вивиан Рединг, която бе и еврокомисар по правосъдието в периода 2010 - 2014. “Това осъзнаване е много силно. Бекзит послужи наистина като събуждане.”
Полша и Унгария сформират ядрото на бунтуващите се заради политическата им атака срещу деморатичните институции. Други бивши комунистически държави като Чехия, Словакия и Румъния се отклониха от основния поток, отхвърляйки споразуменията за бежанците или приемйаки зкаони, с които политическите лидери по-трудно могат да бъдат изправени пред правосъдието.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който обеща да преследва “нелиберален” държавен модел по подобие на Русия и Турция, бе порицан през май от Европейския парламент и е изправен пред заплахата от съдебни дела заради приемането на закони, ограничаващи чуждестранни неправителствени организации и университети като Централноевропейския университет, финансиран от Джордж Сорос.
В същото време управляващата партия в Полша „Право и справедливост“, ръководена от Ярослав Качински, е взела на мушка демократичните институции в страната, откакто взе властта през октомври 2015 г. От Европейската комисия обявиха на 19 юли, че има наличие на прекомерно политическо влияние над правната система и страната рискува да й бъде наложена санкция и да бъде лишена от правото на глас.
Полският президент Анджей Дуда пък наложи изненадвщао вето на част от гласените законодателни промени, докато в същото време подкрепи закон, който осигурява на правосъдния министър повсеместно влияние над по-нисшите съдилища и може да доведе до звеждането на дело от страна на ЕК срещу Полша. В събота началникът на кабинатеа на Дуда отхвърли идеята за съдебни действия, заявявайки, че ЕС "върви по път, който не води до никъде."
Контролът на демократичните стандарти в рамките на ЕС движи програмата на блока в последните 20 години като политиците се опитват да се преборят с разминаването между нормите, които се изискват от кандидатстващите за членове и тези, които се прилагат на настоящите членове.
"Все по трудно ще бъде да се пренебрегват проблемите с върховенството на закона в ЕС," казва Серджо Карера от мозъчния тръст CEPS в Брюксел. “Тези проблеми няма да си отидат просто така."
В същото време намесата в начина на управление на свободно избирани правителства остава чувствителна тема.
Финансовите пазари бяха разбунени през 2015 г., когато Гърция бе засегната от демонстрации и водеше спорове с кредиторите си, предвождани от Германия. Протестите в Полша и по-строгата реторика от страна на ЕС този месец пък почти не повлияха на инвеститорите. И докато Гърция все още излиза от най-тежката рецесия от Втората световна война, полската икономика е една от най-бързо растящите в Европа от 2013 г. насам.
Миналата седмица полската злота се обезцени с най-много от ноември, въпреки че все още е една от най-добре представящите се валути в света от началото на годината. Злотата поскъпва с 3.5% спрямо еврото и с 16% спрямо долара.
Ключoвата разлика е, че полските демонстранти, за разлика от тези в държавите, на които бяха предоставени спасителни средства като Гърция, са на страната на инспекторите от ЕС.
Засега Член 7 от договора за ЕС все още остава незадействан, но Германия представи идеята регионалните помощи на ЕС в бъдеще да бъдат обвързани с някои фундаментални ценности. Полша, която е най-големият бенефициент от годишния бюджет на блока в размер на 140 млрд. евро, се противпоставя силно на това, заедно с Унгария.
“Това би бил най-ефективният начин да се влияе върху поведението на правителство като полсkото – да се направи връзка с парите,” казва Рединг, която като еврокомисар по правосъдието в периода 2010-2014 имаше сблъсъци с Орбан за независимостта на правосъдната система в Унгария. “Това е единственото нещо, от което те разбират”, казва Рединг
Задействането на Чл 7, който дава възможност за лишаване на държава от Общността от право на глас в Съвета на ЕС, ще спомогне за подсилване на надеждността на институциите в съюза, според Карера. “Член 7 е налице, така че да го използваме,” казва той. “Ако ЕС не стои зад върховенството на закона, демокрацията и фундаменталните права, тогава зад какво стои?”