Приемането на еврото като официална валута в България, чрез присъединяването й към еврозоната, все по-често излиза на дневен ред. Евентуалното преминаване към единната валута на Европейския съюз ще постави точка на една вековна история – тази на българските банкноти.

Тази година отбелязваме 132 години от отпечатването на първите български банкноти.

Първата банкнота с номер 000001 е отпечатана на 1 август 1885 г. в Санкт Петербург, Русия. Номиналът й е 20 лева, а големината – 150 на 97 милиметра, като в левия ъгъл на купюрата е поставен и воден знак на Българската народна банка.

Първата емисия български хартиени пари е в размер на 213 хил. лева, което е сравнително малък обем - на фона на широкоизползваните сребърни монети след Освобождението. Правото да емитира собствени банкноти БНБ получава в началото на същата година, след приемане на Закон за учредяване на Българската народна банка, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата и съставляващи собственост на банката.

Това се случва 5 години, след като влиза в сила Закон за правото на рязане на монети в Княжеството и 4 години след отсичането на първите български монети в модерната история на България през 1881 г.

Първите банкноти са пуснати в обращение месец след отпечатването си - на 1 септември 1885 г. Първоначално хартиените разплащателни средства не се радват на сериозна популярност поради масовото използване на сребърни монети, но и заради златното покритие на банкнотите, което създава голяма разлика в стойността между двете парични средства (ажио).

Първоначалната идея на БНБ е налагането на златен стандарт у нас и изтеглянето на сребърните монети, но инстоитуцията не действа в синхрон с Министерството на финансите, които не искат да загубят печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия сребърни монети и номиналната стойност на парите.

По това време курсът на среброто по света върви надолу спрямо този на златото, което гарантира по-високи печалби от емитиране на сребърни платежни средства.

През 1897 г. е приет Законън за монетите в Княжеството, който предвижда ново въвеждане на златен стандарт в България и изтегляне на сребърните монети от обращение. Поради тежки времена за родната икономика и малки златни резерви на БНБ, това обаче не се случва.

Така през 1899 г. БНБ прекратява обмяната на банкноти в злато и стартира емитирането на такива със сребърно покритие, което се приема за утвърждаване на сребърен стандарт в страната, който обаче няма да продължи много дълго време.

В рамките на 3 години БНБ емитира банкноти за над 16 млн. лева, което предизвиква инфлация и засилва ажиото между злато и сребро до рекордни стойности. Въпреки това обаче, големите емисии водят до ситуация, в която за първи път хартиените пари започват да се използват масово у нас.

През 1902 г., благодарение на подобрената икономическа среда и получен заем от френската банка „Париба”, БНБ възстановява обмяната на златни банкноти, което довежда до завръщането на фактическия златен стандарт, като левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския съюз (създаден между Франция, Белгия, Италия и Швейцария през 1865 г.).

В периода около Балканските и Първата световна война стабилността на лева е разклатена. В периода 1912 и 1920 г. левовите банкноти не са конвертируеми в злато. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти, което не е изолиран случай, тъй като валутната стабилност на цяла Европа е покосена от войните.

След Първата световна война курсът на лева е фиксиран към този на американския долар, а чрез него към златото при съотношение 1 лев = 10.86956 мг злато. През 1931 г. обаче, поради Голямата депресия, Великобритания, а 2 години по-късно и САЩ, се отказват от златния стандарт, което води до девалвация на валутите им, която не подминава българския лев.

Така през същата година конвертируемостта на лева в злато бива отменена. От 1933 г. пък левът става обвързан към френския франк, за сметка на щатския долар.

По време на войната левът претърпява силна инфлация, като за периода 1939 – 1945 г. паричното обращение нараства 14 пъти, а стойността на лева пада 12 пъти. БНБ започва да издава съкровищни бонове, които се приемат за законно платежно средство.

Активното включване на страната във войната след Деветосептемврийския преврат довежда до неконтролируема инфлация. БНБ е принудена да кредитира без никакво покритие, както разходите на правителството, така и тези на съветските окупационни власти в страната.

След Втората световна война и смяната на политическия режим в България властва голяма инфлация. През 1951 г. се провежда парична реформа – 100 стари лева са заменени с 1 нов лев. Това обаче води до хаос, като през 1962 г. деноминацията се случва за втори път, като се фиксира обменен курс от 1.17 лева = 1 щатски долар. ч

Въпреки че левът запазва стабилност през следващите близо 2 десетилетия, българската валута не е свободно конвертируема за западните финансови системи. До 1989 г. на теория българският лев има златно покритие.

След промените в началото на деведесетте, България пада жертва на две хиперинфлации в периодите 1990-1991 и 1996-1997 г., което довежда до установяването на паричен съвет у нас, по-познат като валутен борд. Така курсът на лева е фиксиран към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 лева.

След въвеждането на валутен борд всички български пари в обращение са обезпечени от валутните резерви на Българската народна банка (БНБ).

На 5 юли 1999 г. левът отново е деноминиран при съотношение 1000:1, като курсът на новия лев към германската марка е фиксиран на 1 лев = 1 марка.

При въвеждането на еврото през 1999 г. курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1.95583 лева = 1 евро.

С договора за влизането си в Европейския съюз България официално има ангажимент за присъединяване към еврозоната.

Оригиналът на първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей на Габрово.