Защо новата политика за зелени карти ще нарани икономиката на САЩ
Реформата в политиката на САЩ за легална имиграция в страната предизвика редица критики. Експертите са притеснени, че политиката на президента Доналд Тръмп ще ограничи трудовия пазар в страната, което ще рефлектира на икономическия растеж.
През тази седмица Тръмп подкрепи нова имиграционна политика относно така наречените зелени карти, която предвижда завишени изисквания към хората по света, искащи да живеят и работят легално в САЩ. Според промените, освен всичко друго, кандидатите ще трябва да имат диплома за владеене на английски език, както и висока квалификация в дадена професия.
Целта на законопроекта е да постави американците на върха на трудовата пирамида, според едни от създателите на документа Том Котън и Дейвид Пърдю от Републиканската партия.
Икономистите обаче са на друго мнение. Според тях това създава рискове за забавяне на икономическия растеж, който и сега не се движи с желаните темпове, пише CNN. По-малко работници, независимо дали са американци или не, значат по-нисък растеж, освен ако всички в САЩ не станат доста по-продуктивни в най-скоро време, отбелязват икономисти.
„Ако имиграцията бъде драстично намалена, това може да създаде дългосрочен риск за икономическия растеж”, казва Люк Тили, главен икономист в Wilmington Trust. “Поради забавянето в ръста на населението в САЩ и намаляващото участие на пазара на труда, ние трябва да разчитаме на имиграцията от доста време насам”, казва Тили.
Едно от предизвикателствата пред икономиката на САЩ е пенсионирането на хората от ерата на бейби бума и липсата на достатъчно млади американци, които да ги заместят.
Понастоящем около 44 млн. американци посочват, че не търсят работа, тъй като са пенсионирани, по данни на Федералния резерв на Атланта. Това е с 36% повече спрямо 2000 година. За същия период трудовата сила в страната е нараснала с едва 12%.
Чужденците в САЩ също така работят по-често от родените в Щатите.
Чуждестранните работници в САЩ на възраст между 25 и 54 години имат проникване на пазара на труда в размер на 73.4%, докато при американците в същата възрастова група проникването е 62.4%, по данни на Министерството на труда в страната.
През миналата година в Щатите са работили 27 млн. чужденци, според официалните данни, като от 2007 г. насам броят им е скочил с 5 млн. души.
Според сенатор Котън, настоящата имиграционна политика е несправедлива спрямо американците, особено към тези, които работят с ръцете или краката си, в сфери като земеделието и производството. Той посочва, че само 1 на всеки 15 имигранти пристигат в САЩ поради висококвалифицирана професия, цитирайки официалните данни.
Въпреки това, работниците, идващи в САЩ, за да вършат нискоквалифицирана работа, не са в особено изобилие.
Така например, фермерите в Калифорния са загубили 13 млн. долара през миналата година от приходите си поради липсата на работници, които да оберат реколтата от ягоди, по данни на Grower-Shipper Association of Santa Barbara and San Luis Obispo Counties.
Асоциацията посочва, че за пета поредна година фермерите в региона изпитват трудности да намерят работници.
Фермерите, ресторантьорският бизнес и други подобни услуги зависят сериозно от нископлатената легална работна ръка. Според експерти, отрязването на достъпа до подобни работници поставя оцеляването на тези бизнеси на карта.
От друга страна, много американски работодатели се оплакват, че квалифицираните работници са дефицитна стока. Според някои мнение, това се случва поради ниската квалификация на американските работници. Едно от евентуалните решения е вносът на квалифицирани работници от чужбина.
Законопроектът за имиграцията използва система, която приоритизира тези работници, притежаващи квалификация, която е дефицитна в САЩ.
Това обаче не е особено рационално, според икономисти.
„Преходът към система, базирана на квалификацията, е добра идея, но ние отчаяно се нуждаем от имигранти с всякаква квалификация”, казва Марк Занди, главен икономист в Moody’s Analytics, пред Politico.
“Трудно е да си представим политика, която може да нанесе повече вреди в дългосрочен план на икономическия растеж”, добавя икономистът.