Саруфуцу, което се намира в най-северния край на Япония, е най-богатото село в страната, благодарение на улова от миди в Охотско море.

Селото, което се намира по-близо до руския остров Сахалин, отколкото до Токио, може да се похвали с едни от най-високите средни доходи в Япония, благодарение на заработеното от някои от местните рибари.

Новият завод за миди в селото обаче не работи с пълен капацитет, защото не може да намери работници за нископлатени, но важни позиции.

Това е проблем за икономиката като цяло, защото показва, че някои индустрии, дори и те да са печеливши, може да не оцелеят със застаряването и намаляването на населението.

Мидите, извадени от морето, се изсушават и след това се изнасят основно за Хонконг и други места като първокласна съставка в китайската храна. Като стойност мидите са най-доходоносния продукт за износ на остров Хокайдо.

Служителите във фабриката обаче са основно възрастни жени, а след около 7-8 години там няма да има много останали японци, които да работят, според Койчи Кимура, ръководител на рибарския кооператив, който управлява завода.

"Ако искаме, можем да работим 24 часа в денонощието и да утроим производството," казва Кимура. "Ще ни трябват обаче над 100 нови работници за това."

Населението на селото не намалява, но остава на същото ниво и въпреки че в завода работят и 19 китайски стажанти сред общо 90-те служители, той не може да увеличи броя им законно, без да наеме още японски служители. Затова местните власти се опитват да насърчат хората да се преместят да живеят там.

В последните три години селото организира турове на хора от други части от страната, които могат да го разгледат и да обмислят възможността да заживеят там. Шеф-готвачът на токийски ресторант, който използва мидите от селото, пък бе нает като туристически посланик.

Всичките тези усилия обаче нямат много голям резултат, защото работата в завода е сезонна, а заплатите са ниски, пише Bloomberg.

Около 250-те членове на рибарския кооператив, които излизат в моретo с лодките си, печелят добри пари, с което вдигат средните доходи за селото, но служителите в завода получават минималната заплати, а заводът работи само седем месеца в годината.

Той е затвoрен през зимата, когато температурите в района падат до под минус 20 градуса по Целзий.

Без по-добри условия на заплащане, ще бъде трудно да се привлекат хора, които да се заселят в района, но от кооператива не смятат, че могат да увеличат заплатите драстично.

"Младите японци няма да се заинтересоват, ако вдигнем заплатите с малко," казва Кимура. "Ако удвоим или утроим заплатите, можем да привлечем работници, но тогава няма да можем да свързваме двата края."

И докато икономисти и Централната банка на Япония изтъкват намаляващото население като възможност за компаниите да увеличат автоматизацията и производителността, не всяка една работа може да бъде вършена от машини.

Новият завод за миди на стойност 2.4 млрд. йени (22 млн. долара) бе отворен през април 2016 г. и разполага с ново оборудване, но все още се налага използването и на работници.

Може да им се наложи да обмислят преместването на завода, казва преподавателят в Университета на Хокайдо Ацухи Мияуаки.

"Дори и на фона на ниската цена на капиталовите разходи, просто няма нови инвестиции," казва той. "На някои места икономическата приказка, която разказват от Централната банка на Япония, може и да проработи, но тук в Хокайдо е невъзможно."