За облигационните пазари на Япония и доста други страни може да последват катаклизми, ако Норвегия приеме новите предложения за промяна в стратегията на своя държавен инвестиционен фонд, смятат експерти от финансовата индустрия.

В свое писмо, публикувано през уикенда, Централната банка на Норвегия предлага да ограничи инвестициите на фонда в активи с фиксирана доходност и корпоративни облигации само до такива, които са деноминирани в евро, щатски долар и британски паунд. С това инвестициите на фонда ще се ограничат само до тези три валути като останалите 23 държави, в чиито активи в момента е инвестирал фондът, ще бъдат изолирани.

Това ще доведе до намаляването на дела на валутите на развиващите се пазари, японската йена, канадският долар и швейцарският франк, както и на други валути, сред активите на фонда.

В момента фондът управлява 987 млрд. долара активи, като 30% от тях са с фиксирана доходност. Това е най-големият държавен инвестиционен фонд в света.

Причината за смяната на посоката е, че банката не вижда полза от диверсифицирането на своите инвестиции в облигации: "В дългосрочен план, печалбите от сериозна международна диверсификация са значителни при акциите, но малки при облигациите. За инвеститор, 70% от чийто инвестиции са в международно диверсифициран портфейл от акции, рискът намалява с малко, ако бъдат диверсифицирани и инвестициите в облигации в голям брой от валути."

Предложението все още не е одобрено от борда на директорите и е малко вероятно да има незабавен ефект върху пазара на активи с фиксирана доходност — предложението също така не означава, че банката трябва да продаде настоящите си активи. Трейдъри обаче смятат, че подобен ход може да създаде прецедент за други в бъдеще и да има негативен ефект върху развиващите се пазари и Япония.

Изтласкани от Японския пазар?

Предложеният от Централната банка на Норвегия ход е доказателство, че Централната банка на Япония изтласква инвеститорите от собствения си пазар на облигации, смятат анализатори в японската инвестиционна банка Nomura. Таргетът на Централната банка на Япония за лихвата по 10-годишните облигации на страната е нула и тя агресивно изкупва облигации, за да достигне тази цел.

"Големите чуждестранни централни банки имат по-малко присъствие на облигационния пазар, но проблемът с ликвидността на японския дългов пазар, който от Централната банка на Норвегия конкретно посочват, може да обезкуражи чуждестранните инвестиции (в японски държавни облигации), на фона на техните постоянно ниски лихви," смятат анализаторите от Nomura.

"Ако бъде одобрена, предстоящата промяна в портфейла на фонда може да генерира 19 млрд. долара" от продажбата на японската йена, според Nomura. Централната банка на Япония притежава над 40% от всички японски държавни облигации.

Усложнения за развиващите се пазари?

Централната банка на Норвегия е голям играч на международния пазар на облигации, вследствие на което, много държавни инвестиционни фондове следват действията й," казва пред CNBC Николас Глинсман, главен инвестиционен директор в консултантската компания Evo Capital. "Дългът на развиващите се пазари като клас от активи не може да си позволи да изгуби такъв огромен източник на търсене."

Според данни на Института по международни финанси, дългът на развиващите се пазари е нараснал до невероятните 56 трлн. долара до края на първото тримесечие на тази година и се равнява на 218 % от БВП на тези страни, казва Глинсман. Това означава "неизбежен" удар по дълга на развиващите се пазари и валути, "ако търсенето намалее, докато предлагането продължи да нараства с такива темпове."

Други пазарни играчи отбелязват, че времето, в което ще се извърши тази промяна може да е интересно, особено предвид факта, колко скъпо се търгуват корпоративните облигации, както и цените на азиатските нисколихвени облигации и най-вече тези на Сингапур и Южна Корея.

Изявления като това също така служат, за да се подчертае, че може би все още има стойност в това да се притежават щатски и европейски активи с фиксирана доходност, ако дойде нова рецесия.