Имотите в България са поскъпнали с 1.8% през второто тримесечие на 2017 г. и 4.2 на сто за полугодието до 30 юни, стана ясно преди дни от анализ на Knight Frank, разглеждащ 55 пазара по света.

Ръстът за последните 12 месеца пък е от 8.8 на сто, което нарежда страната ни на 16-а позиция в класацията.

През последните 3 месеца обаче в редица държави се забелязва охлаждане на пазара, като имотите забавят своя темп на поскъпване или дори отчитат спад. Понижения на цените през второто тримесечие се отчитат в Полша (-9.3%), Литва (-3.7%), Люксембург и Великобритания (-0.6 и -0.1 на сто), а също и в Бразилия, Мароко, Гърция и Сингапур.

Същевременно в Естония, която заема 7-а позиция по ръст на имотите за последните 12 месеца, се отчита запазване на ценовите нива в сектора от началото на 2017 г.

Имотите в Русия през последното тримесечие са добавили едва 0.3 на сто, а в съседна Румъния – 0.6 на сто.

Тук е моментът, в който да зададем и въпроса – от какво ще зависят движенията на цените на имотите в следващите месеци до края на 2017 г. и дали можем да продължим да наблюдаваме около 2% нарастване на цените на тримесечна база.

Първият и най-важен въпрос са настоящите най-ниски в историята лихви по жилищните кредити. Докато те са на тези нива, пазарът на имоти в страната ще продължи да расте.

При положение обаче, че прогнозата на банкови експерти, обявена в края на май по време на осмото издание на организираното от Profit.bg събитие Шумът на парите се сбъдне и лихвите тръгнат нагоре, то това би означавало и охлаждане на пазара на имоти. При това положение ще станем свидетели евентуално на по-ниски темпове на растеж на цените и дори евентуално задържане на настоящите нива.

Както показва статистиката у нас, най-голям интерес през последните месеци има на пазарите в големите градове и основно София, Пловдив и Варна. Следващият основен момент, за който ще трябва да следим, това са издадените разрешителни за строеж на нови сгради, а също така и тяхното завършване.

При положение, че на пазара в даден момент излязат достатъчно ниво жилища, които да задоволят търсенето най-вече в столицата и останалите големи градове, то не е изключено цените да замръзнат на настоящите си нива или дори да отчетат понижения за определени квартали, където има по-голямо предлагане.

На трето, но не последно и маловажно, трябва да следим и за нивата на безработицата, доходите у нас и ръста на Брутният вътрешен продукт (БВП). При положение, че продължим да ставаме свидетели на ниски нива на безработицата, както и ръст на доходите и БВП, това неизменно ще държи търсенето на имоти на високи нива.

Не трябва да забравяме, че четвъртото тримесечие, започващо само след две седмици, е най-активното за имотите у нас. Припомняме, че през изминалата година в периода октомври – декември бяха наблюдавани 70 282 сделки, спрямо 68 583 за същия период на 2015 г. и респективно 65 133 и 65 279 сделки за последните три месеца на 2014 и 2013 г.

Всичките данни са и съответните най-високи стойности на сключените трансакции с имоти за годината.

Извод: Всички настоящи икономически данни сочат поне за задържане на настоящите цени на имотите в следващите месеци. Ръст може отново да се очаква в най-активните и големи градове на страната, но не трябва да изключваме и евентуални неблагоприятни външни фактори като ескалиране на напрежението между САЩ и Северна Корея, например, които биха оказали негативно влияние и на цените на имотите у нас и в чужбина.