Стойността на активите под управление на държавния инвестиционен фонд на Норвегия днес за първи път надхвърли 1 трлн. долара, на фона на ръста на капиталовите пазари и по-евтиния щатски долар.

Тази оценка на активите бе достигната за първи път на 19 септември в 02:01 часа, се казва в изявление на отдел Инвестиционно управление на Централната банка на Норвегия.

“Не мисля, че някой е очаквал активите на фонда някога да достигнат 1 трлн. долара, когато бе направен първият трансфер на преходи от продажба на петрол през май 1996 г.,” казва Ингве Слингстад, главен изпълнителен директор на фонда.

Голямото богатство обаче не е само добра новина

Самите мащаби на фонда превърнаха намирането на достатъчно големи пазари за инвестиране в предизвикателство. В същото време норвежките политици трудно удържат на изкушението да се възползват от най-голямата държавна касичка в света, на фона на заплахата оценяваната на 400 млрд. долара местна икономика да прегрее заради пристрастяването към петродоларите.

Наскоро Слингстад даде индикации, че на този етап е безполезно банката да навлиза в нови класове активи, защото това би било скъпо и би осигурило малка доходност. Фондът също така ограничава глобалния си портфейл от облигации, намалявайки използваните валути от 23 до едва три - долар, евро и британски паунд.

Огромните размери на фонда също така принудиха мениджърите му да се занимават с проблеми с търговията, като разработват сложни стратегии за скриване на това какво купуват и какво продават от всички, които биха искали да го изпреварят.

Тези огромни размери на фонда си имат и своите предимста, особено за стройна организация като инвестиционното управление на Централната банка на Норвегия.

Фондът има само около 550 служители в офиси по целия свят (Осло, Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Сингапур). Разходите за управление възлизат на едва 0.02% от активите през последното тримесечие, в сравнение с 0.07% преди пет години.

Намаляването на разходите идва, въпреки навлизането на фонда на пазара на недвижими имоти. Той закупи луксозни имоти в Ню Йорк, Париж и Лондон. Към края на юни фондът е притежавал недвижими имоти за 200 млрд. крони (26 млрд. долара).

Засега няма особено сериозни дискусии за разделянето на фонда на по-малки фондове, въпреки че в момента правителството обмисля предложение за изваждането му от централната банка и засилването на контрола над него.

И така, какво предстои?

От Норвегия очакват фондът да продължи да расте до 2025 г., когато се прогнозира, че активите му ще достигнат 10.5 трлн. крони (или 1.3 трлн. долара по днешния обменен курс). Тези прогнози обаче са много ненадеждни. Настоящите му размери вече са на ниво, което се очакваше да бъде достигнато през 2018 г.

На фона на рекордно ниските нива на лихвите и трудното реализиране на доходност, ръководството на фонда вече не е толкова оптимизтично настроено. Управителят на Централната банка на Норвегия Ойстейн Олсен предупреди, че спадът в цените на петрола означава, че фондът може би вече е преминал пика си.

Миналата година правителството на Норвегия за първи път в историята направи директни тегления от фонда, като през тази година сумата се очаква да бъде около 70 млрд. крони. В същото време Норвегия занижи очакваната доходност на фонда от 4 на 3%.

Фондът получи позволeние да увеличи дела на активите си в акции от 60 на 70%, намалявайки еквивалентна част от портфейла си от облигации. Това може да спомогне за генерирането на по-висока доходност, или най-малкото за поддържането на 8-те процента годишна доходност, поддържана за последните пет години.

Слинсгард обаче вижда финдаментални проблеми в световната икономика и търговия, които понасят все повече удари от нарастващите политически рискове в световен мащаб. А това не е добре за фонд, който притежава 1.3% от акциите в света.