Сумата на депозитите в българската банкова система отчете нов ръст от 6% на годишна база през август, достигайки до рекордните 70.370 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка.

Данните издават нелогична тенденция на фона на настоящите икономически обстоятелства, които превръщат депозита в инвестиционен инструмент, който по-скоро води до загуба.

Банковите депозити доскоро бяха привлекателна и нискорискова инвестиционна алтернатива. Средните годишни лихви по влоговете у нас достигаха сериозни нива, в пъти по-високи от условията, предлагани в други европейски страни и по-конкретно в държавите от еврозоната.

Ситуацията в наши дни обаче е точно обратната. Инвестицията в депозит води до намаляване на парите ви, като причината е проста – ниските лихви по влоговете, съчетани с инфлацията в България.

От общо 70.370 млрд. лева, държани в банките у нас, 20.919 млрд. лева са депозитите на бизнеса, 3.353 млрд. лева на финансовите предприятия, а влоговете на домакинствата достигат 46.106 млрд. лева.

Докато статистиката отчита ръст през август при влоговете на граждани и бизнес, съответно от 5.4% и 11.1% на годишна база, то сумата по депозитите на финансовите предприятия намалява с 13.2% спрямо нивото им година по-рано.

Защо финансовите предприятия, които се занимават с управление на активи и често избират депозита като средство за консервативна инвестиция, намаляват устойчиво през последните години дела си в депозитната маса у нас?

Поради факта, че това вече не е инвестиция.

Годишната инфлация у нас достига 1.4% към края на месец август тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Към края на същия месец средните годишни лихви по салда по срочните депозити за бизнеса възлизат на 0.35% (за левове) и 0.46% (за евро).

При влоговете за физически лица ситуацията не е много по-различна – 0.60% (левове) и 0.49% (евро) средна доходност на година.

Така реално лихвите по депозитите са приблизително от 2 до 3 пъти по-ниски спрямо нивото на годишната инфлация. Ако погледнем лихвите по нов бизнес или с други думи, условията, при които са се договаряли новите влогове през август, положението дори още по-неприятно.

През август фирмите са договаряли срочни депозити при средна годишна лихва от 0.18% (левове) и 0.08% (евро). Домакинствата пък са влагали пари в депозити през същия месец при 0.37% (левове) и 0.33% (евро) средна годишна доходност, сочат данните на БНБ.

Ако добавим и това, че някои депозити вървят с такса за управление и у нас се начислява 8% данък върху доходността, получена от депозита, то сметката никак не излиза. Още повече, че годишната инфлация, която яде стойността на парите, надвишаваше 2% в някои от месеците през настоящата година.

Поради всичко това, редица експерти се надяват огромната сума по депозитите да започне да се влива в икономиката или в други инвестиционни алтернативи. Първото вече започва да се случва.

При все нарастващата сума по депозитите, най-бързо ликвидните парични средства у нас отчитат двуцифрени ръстове.

Паричен агрегат М1, или парите, които въртим в икономиката, се увеличават с близо 16%, до общо 45.2 млрд. лева към края на август тази година.