Естеството на тероризма и начинът за борба с него се превърнаха в определящи въпроси за глобалната сигурност след края на Студената война, особено след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г., пише Bloomberg.

Сега американският президент Доналд Тръмп и някои негови съветници виждат в ислямския тероризъм изострена заплаха за юдео-християнската цивилизация, която по някакъв начин се равнява на идеологическите и военни битки срещу Нацистка Германия и бившия СССР.

Това е гледна точка с потенциално широки последици за държавната политика и международните отношения на САЩ. Тя е обект на разгорещени дебати.

Ситуацията

Проблемът за това кой е или може да бъде терорист води до разделение вътре в отделните страни и помежду им. Битки за политиките, определящи кой може да получи убежище в САЩ и ЕС, се водят между хората, които подчертават риска от присъствието на терористи сред мюсюлманските бежанци, и хората, които са съсредоточени върху приемането на семейства, бягащи от подложените на терор земи.

В средата на 2017 г. Саудитска Арабия и други три арабски страни прекъснаха отношенията си с Катар отчасти заради подкрепата на страната за Мюсюлманското братство, което саудитският блок счита за терористична групировка.

ЕС и САЩ не я считат за такава, въпреки че администрацията на Тръмп обмисля подобно действие. За Тръмп заплахата от тероризъм е толкова голяма, че той призова НАТО да се съсредоточи върху нея.

Това засили безпокойството сред европейските страни членки на Алианса, че американският президент е недостатъчно ангажиран с оригиналната мисия на НАТО – съвместна териториална защита на членовете си.

Фактите

След атентатите от 11 септември на джихадистите от Ал-Кайда, при които загинаха близо 3000 души, има мнение, че тероризмът е във възход навсякъде. В действителност, терористичната дейност расте на едни места и намалява на други.

Броят на жертвите на терористични атаки в света е нараснал близо девет пъти след от 2000 г. насам, сочат данни на авторитетния Global Terrorism Database - проект, ръководен от университета в Мериленд.

Но растежът е регистриран почти изцяло в Близкия изток и Южна Азия. В Западна Европа има по-малко терористични инциденти и по-малко жертви днес, отколкото през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, когато страните се бореха с бунтовнически движения, като Ирландската републиканска армия във Великобритания и баските сепаратисти в Испания.

Повече американци са убити в 15-те години преди 11 септември, отколкото в 15-те години след това, като мнозинството от жертви през XX век са загинали при атаки на защитници на правата на животните, еколози, противници на абортите, привърженици на идеята за превъзходството на бялата раса и местни антиправителствени групи.

Global Terrorism Database определя тероризма като „заплаха за или действително използване на незаконна сила и насилие от недържавен играч за постигане на политическа, икономическа, религиозна или социална цел чрез страх, принуда или сплашване“.

Аргументът

Някои коментатори считат, че „войната с тероризма“ е погрешно понятие, което увеличава заплахата и изкривява отговорите. Според тях терористите трябва да бъдат третирани като престъпници и борбата с тях трябва да се води предимно от разузнавателните агенции, полицията и с насочени удари с дронове.

Те смятат предизвиканата от 11 септември американска инвазия в Ирак като стратегическа грешка, която е породила нови терористични заплахи, главно от продължението на Ал Кайда Ислямска държава.

Според анализаторите военните отговори са навредили на западните ценности, особено на върховенството на закона. Те предупреждават също така за опасността от отчуждаването на умерените мюсюлмани чрез свързването на исляма с терористите, които имат екстремистка интерпретация на религията.

Някои коментатори твърдят, че криминализирането на Мюсюлманското братство от Египет, което преследваше властта с демократични средства, стана причина част от привържениците на движението да вземат оръжие.

Други са на мнение, че ислямисткият тероризъм е различен по форма от този на предишни бунтовнически движения, като ИРА или Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

Причината е, че Ал Кайда, Ислямска държава и техните клонинги са транснационални и техните цели произтичат от религиозните им вярвания, което прави преговорите с тях трудни.

Според анализаторите желанието да бъдат политически коректни пречи на западните лидери да признаят, че международният тероризъм е специфичен за исляма и създава огромна заплаха.