Банковите надзорни органи в еврозоната са на път да ескалират сблъсъка с Италия с настояването си за въвеждане на по-строги правила за справяне с необслужваните кредити на стойност близо 1 трлн. евро, останали от финансовата криза.

След като миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) представи планове, според които възнамерява да изиска банките да отделят повече провизии за новите кредити, които отпускат, надзорните органи от еврозоната сега искат подобно правило за натрупаните вече лоши кредити, информира Financial Times, позовавайки се на запознати източници.

“Съществува широка коалиция между регулаторните органи в еврозоната по отношение на това настоящите необслужвани кредити да бъдат третирани като бъдещите,” според същите източници.

От ЕЦБ засега не коментират този въпрос. От банката са намеквали в миналото, че ще затегнат подхода си към един от най-големите проблеми на европейската банкова система и ще издадат нови напътствия за справяне с проблемните кредити през първото тримесечие на 2018 г.

Банките, които са под прекия надзор на ЕЦБ, имат експозиция към лоши кредити на стойност над 915 млрд. евро.

В Италия, където натрупаните лоши кредити са особено сериозен проблем, бившият премиер Матео Ренци и италианските централни банкери вече се противопоставиха на предложената от ЕЦБ промяна, заявявайки, че това ще обезкуражи банките да кредитират и ще създаде риск за нова кредитна криза.

Експозицията на италианските банки към лоши кредити, в това число тези, които са под местен надзор и тези, които са под надзора на ЕЦБ, възлиза на 326 млрд. евро.

Предложените от ЕЦБ промени изискват в рамките на две години банките да покриват с провизии 100% от необезпечената част от кредитите, докато за частта, за която има някакво обезпечение, срокът е 7 години. Новите промени предстои да бъдат финализирани, като ЕЦБ ще организира публична дискусия следващия месец.

Шарън Донъри, заместник-управител на централната банка на Ирландия, която оглавява работната група, сформирана от ЕЦБ, заяви, когато предложенията бяха оповестени, че тепърва предстои да се вземе решение относно натрупаните вече проблемни заеми.

По разговорите около този въпрос обаче вече има напредък. “Относително уверени сме, че можем да договорим чисто, прозрачно и последователно решение, сходно на предложението за бъдещите необслужвани кредити ”, е заявил източник, запознат с дискусиите.

Италианските членове на групата обаче са се противопоставили на промените.

Промяната би вдигнала значително цената за това една бнка да има лоши кредити в счетоводния си баланс. Цените на акциите на някои банки от средна големина се понижиха на фона на предложенията, а европейски политици и банкери им се противопоставиха.

“Прекалено наказателно е банките да бъдат задължавани да отписват цялата номинална стойност на обезпечени кредити, сякаш гаранциите са били безполезни”, казва Марко Мазукели, управляващ директор на швейцарската Bank Julius Baer.

Общо 48.5% от експозицията на италианските банки към необслужвани кредити са покрити от обезпечения, в сравнение с 45% средно ниво за еврозоната.

Надзорните органи са наясно с това, че банките ще имат нужда от време, за да се изчистят балансите си от лошите кредити. “Ще има нужда от около десетилетие, за да се справим напълно с проблема ”, е заявил запознат с този въпрос източник.

“Никой не иска да преминава през правила, които са толкова тежки, че банковият сектор не може да се справи с тях. Никой не иска да смаже Италия. “

Джовани Сабатини, генерален директор на Италианската банкова асоциация, разкритикува ЕЦБ за това, че е престъпила границите на метод, договорен от ръководителите на страните от ЕС през юли. “Техният подход е много съмнителен от правна гледна точка,” заявява Сабатини.

Според италианските ръководители, лошите кредити на италианските банки са много, но са управляеми. Те изтъкват съдебни реформи, които имат за цел да ускорят процедурите по фалит и признаци, че нивото на лошите кредити е достигнало своя връх.