Планинските равнини в западна Боливия са белязани от стотици хиляди съвършено прави линии. Последните не оформят фигури, а просто се „разтичат“ на десетки километри. Който и да ги е създал, е бил изключително прецизен, тъй като това не е никак лесно. Става дума за хълмист ландшафт със скали, храсти и други естествени препятствия.

Тези линии са названи в чест на съседния вулкан линиите на Самаха и лежат под сянката на най-високия връх в Боливия. На земята те практически са невидими. От височината на птичи поглед обаче може да се осъзнае тяхната непостижима тайнственост – те са произведение на изкуството.

Широчината на Линиите на Сахада средно варират от един до три метра, а на дължина – няколко десетки метра до няколко километра.

Най-дългите от тях достигат дължина 20 километра. Те са били вдълбани в повърхността на скалата, достигайки до по-меката почва в долния слой. Често линиите, излизащи от една точка, са леко повдигнати, което позволява да бъдат забелязани отдалече.

Изследователи смятат, че тези „радиални центрове“ е възможно да са древни свещени места, погребални кули и дори градове. Според една теория тези линии са използвани от коренните жители в качеството на карта.

Днес някои от съвременните пътища между градовете са построени върху тези прави линии. Макар районът да е слабонаселен, някои линии все още се използват като пешеходни пътеки.

Общо пресметнато, линиите на Сахама покриват област от 22 000 кв. километра, това 15 пъти превишава легендарните линии на Наска в Южен Перу.

Общата линейна дължина възлиза на 16 000 км. Някои хора предполагат, че линиите на Сахама са най-голямото произведение на изкуството в света. Общото количество съществуващи лини и покриваема площ подсказват, че те са били строени от много поколения, обхващайки 100 и дори 1000 години.

Засушливият климат на високото плато Алтиплано с редките валежи там и бавно растящата растителност са съхранили линиите относително запазени и до днес.

Понастоящем много малко изследвания са посветени на този исторически феномен. През 1932 г. е регистрирано първото кратко споменаване на геотлифите на английски език. За тях пише аржентинският преподавател Еме Феликс Цифели, който популяризира местността, изминавайки пътя от Аржентина до Ню Йорк. През същото десетилетие антропологът Алфред Метро провежда етнографски полеви изследвания на региона.

Първите научни изследвания на линиите са направени през 2003 г. от университета в Пенсилвания. Оттам насетне нови проучвания не са стартирали.

Разполагаме само със спътникови снимки, но не и достойни снимкии на линиите на Сахама.