Испания е децентрализирана държава със сложна териториална организация, в която наред с испанската съжителстват различни национални и регионални идентичности.

Нарастващото напрежение между испанското и каталонското правителство с все по-реалната възможност за обявяване на едностранна независимост в Каталония и прекратяването на автономията на територията постави на международната сцена тази реалност, която може би не се разбира добре, особено извън Испания.

Към каталонския стремеж за независимост, който е много видим в последните години, се прибавят други националистически движения, които не приемат испанската идентичност на съответните си територии. Баският национализъм е може би най-известен и с най-голяма обществена подкрепа и политическо представителство както в Страната на баските, така и (в по-малка степен) в съседна Навара.

В Галисия, Валенсия, Балеарските и Канарските острови и други територии също има националистически движения с по-малка тежест, чиито искания варират от по-голяма автономия до стремеж към независимост.

Нация срещу националност

Но настоящото териториално напрежение в Испания не е нещо невиждано или скорошно. Испанската Конституция, одобрена през 1978 г., три години след смъртта на генерал Франсиско Франко, постановява, че „националният суверенитет принадлежи на испанския народ“ и запазва термина „нация“ за Испания като цяло.

Но същият текст въвежда идеята, че в Испания съществуват различни „националности“ от тези, на които е признато „правото на автономия“. Какво означава това? Защо терминът „историческа националност“ се използва поне в първите години на прехода за определяне на Каталония, Страната на баските и Галисия?

“За да разберем настоящата ситуация, трябва да се върнем към Втората република, т.е. към конституцията от 1931 г., защото тогава за първи път през XX век в конституционен текст на Испания е предвидено, че може да има политическа децентрализация“, обяснява пред ВВС Мигел Анхел Пресно, професор по право в университета в Овиедо.

„Когато е създадена Конституцията от 1978 г., една от идеите е да се разреши териториалният проблем в Испания, т.е. усещането за различност в някои части от територията. И когато се говори за исторически националности, смисълът не е на територии, които имат собствена история, а става дума за териториите, които във Втората република са получили статут на автономия“, допълва конституционалистът.

“Трите исторически националности“

Между обявяването на Втората република от 1931 г. и началото на Гражданската война през 1936 г. три територии получават статут на автономия – Каталония през 1932 г., Страната на баските и Галисия през 1936 г.

Поради това през 1978 г., по време на процеса по децентрализация на страната след почти 40-годишно фактическо управление на генерал Франсиско Франко, само тези територии са считани за „исторически националности“.

Андалусия също се присъединява към тази група малко по-късно, макар и по друг правен път. Но определението и поставянето на граници на тази концепция отвъд интерпретацията й в онзи момент, са размити. „Понятието за историческите националности не е ясно нито когато е заложено в Конституцията, нито сега. Това е смътен термин с множество определения. Никой не знае със сигурност разликата между нация и националност. И всички дадоха своята интерпретация през 1978 г. Мисля, че са искали да направят така, за да се чувстват удобно всички“, казва Мария Акрасия Нунес, професор по конституционно право.

Конституция на консенсуса

„Коя е основната характеристика на Конституцията от 1978 г.? Консенсусът. Прие се Конституция, която да е задоволителна за мнозинството. И моделът беше следният: силно децентрализирана държава, която оставя пространство за различни усещания от гледна точка на териториална организация“, казва Нунес.

Но първоначалното предимство на Каталония, Галисия и Страната на баските да бъдат смятани за „исторически националности“, което се състои в основни линии в по-бързото приемане на голям брой компетенции, се размива.

Състояние на автономия

След приемането на Конституцията от 1978 г. други общности се присъединяват към исканията за автономия и за кратко време процесът по предоставянето й се превръща в нещо обичайно. В крайна сметка Испания се организира в 17 автономни общности, към които трябва да се прибавят и двата автономни града Сеута и Мелиля в Северна Африка.

Всяка от тези общности има собствен „статут на автономия“, нещо като конституцията, която регулира компетенциите на автономното правителство. Така в началото на новия век, когато се създадат някои от тези статути, редица територии като Арагон, общност Валенсиана, Канарските и Балеарските острови избират да включат определението „историческа националност“ в новите текстове.

„Какъв е статутът на автономните общности? Това е нещо по средата между федерална и унитарна държава. Не е федерална държава в истинския смисъл на думата – държавите, които образуват федерацията, да имат изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Нашите автономни общности имат изпълнителна власт, имат законодателна (имат парламент), но нямат съдебна власт, която е централизирана в държавата“, обяснява Мария Акрасия Нунес.

“На равнище компетенции и власт автономните общности имат повече власт от някои германски провинции например“, допълва той.

Различия между териториите

Но различията между общностите остават. Въпреки че области като здравеопазване и образование, например, зависят напълно от автономните правителства, само някои като в Страната на баските, Навара и Каталония, имат собствени полицейски сили.

Сепаратистките райони, които може да последват КаталонияКаталония може в момента да е в светлината на прожекторите, но в Европа и много други сепаратистки движения, които следят отблизо случващото се в Североизточна Испания

Някои общности разполагат със собствени медии, но други нямат такива. Най-голямата разлика е в Страната на баските и Навара, които се ползват с по-голяма данъчна автономия от останалите общности благодарение на „режима на имуществена разделеност“.

Това понятие, признато в Конституцията като историческо право, предоставя на тези територии възможността да регулират данъчния си режим. „Смятам, че това отчасти поражда усещането за обида в Каталония. Казват: Добре, ние сме историческа общност, но какъв е смисълът, щом в крайна сметка Мурсия и Астуриас, например, са се доближили много до това, което аз имам, но аз не съм се доближил до това, което има Страната на баските?“, обяснява Пресно.

“Това може би е дръзко твърдение, но мисля, че ако преди десет години бяха казали на Каталония: Няма проблем, ще ви дадем повече икономически възможности и нещо символично, включително национален характер на територията...Сигурно нямаше да сме в настоящата ситуация. Въпреки че това е спекулация с миналото“, допълва той.