В идните години някои от най-големите финансови институции в света, в това число Deutsche Bank AG, Citigroup Inc., Barclays PLC и няколко японски банки, може да изпитат затруднения с това да поддържат достатъчно голяма рентабилност.

“Около една трета от най-големите банки по активи, може да изпитат затрудния с постигането на достатъчно голяма рентабилност, което очертава настоящите предизвикателства и средносрочните уязвимости,” казват от Международния валутен фонд (МВФ), визирайки най-важните финансови институции в света.

Критиките на МВФ са включени в доклада на организацията, посветен на световната финансова стабилност, информира WSJ.

За организация като МВФ е необичайно да посочва банки по име.

В доклада обаче са назовани общо девет финансови институции – освен Citigroup, Deutsche Bank и Barclays, там попадат още френската Société Générale, италианската UniCredit, британската Standard Chartered и японските Sumitomo Mitsui Financial Group, Mizuho Financial Group и Mitsubishi UFJ Financial Group, за които се смята, че е вероятно да не генерират достатъчно големи печалби.

“Институциите, които не са печеливши, може да не могат да генерират достатъчно капитал в бъдеще при евентуални сътресения,” казва Тобиас Адриан от МВФ. “Да не си рентабилен може да се превърне в риск за финансовата стабилност.”

Според МВФ, осреднените прогнози на анализатори са за възвръщаемост на собствения капитал в размер на по-малко от 8% за всяка от тези девет банки през 2019 г. В предходното си проучване от МВФ обявиха, че очакванията са най-малко за 8%.

Банките трябва да носят възвръщаемост над този праг, за да запазят постоянно рентабилността си, или в противен случай може да срещнат трудности с натрупването на капитали за черни дни, според МВФ.

Регулаторните органи и международните политици обикновено внимават с поставянето под въпрос на рентабилността на конкретни банки, като често предпочитат да говорят по-общо, опасявайки се, че може да отслабят допълнително институциите, които вече са уязвими и рискуват да дестабилизират световната финансова система.

Световната икономика обаче в момента върви нагоре, а финснаовите пазари до голяма степен я подкрепят, което създава възможност за МВФ да прави по-смели изявления.

Докладът разглежда 30-те международни банки, които, според Борда за финансова стабилост, имат системна важност в световен мащаб, въз основа на големината им и потенциала им да създадат хаос в световната финансова система, ако изпитат затруднения.

Тези 30 финансови институции притежават общо активи за над 47 трлн. долара - сума която представлява над една трета от банковите заеми и активи в световен мащаб.

Някои от възгледите на МВФ вече са възприети на Уолстрийт. Акциите на Deutsche Bank, например, се търгуват на цена, която е повече от наполовина по-ниска от счетоводната им стойност и това е така от 2010 г. Това предоплага, че инвеститорите не вярват, че банката ще осигури доходност, която създава стойност в дългосрочен план.

Deutsche Bank изпитва затруднения да запази рентабилността си в продължителен период на реорганизация, през който банката има сериозни съдебни и технологични разходи и капиталови ограничения за основни дейности, като търговията с инструменти с фиксирана доходност.

Друго предизвикателство за германската банка е, че банкирането на дребно в Германия е не толкова печелившо, колкото за много от банките на други пазари. Deutsche Bank набра 8.5 млрд. долара от продажбата на акции по-рано през годината, което постави под натиск ръководители й да докажат, че могат да използват новите капитали, за да повишат печалбите.

Акционерите на Citigroup вече са по-уверени в перспективите пред банката. През последната година акциите й са поскъпнали с над 50%, или близо три пъти повече от ръста на пазара, като цяло. Акциите също така се търгуват на цена, близка до счетовната им стойност; за последно тя достигна това ниво през септември 2008 г.

През юни Федералният резерв на САЩ даде на Citigroup зелена светлина да върне близо 19 млрд. долара капитал на акционерите чрез изплащането на по-висок дивидент и увеличаване на обратните изкупувания на акции.

Британските банки, които бяха посочени в доклада - Barclays и Standard Chartered, продават активи и дейности, за да увеличат рентабилността си. През последната година италианската UniCredit предприе редица действия, за да укрепи финансовото си състояние и да подобри рентабилността, в това число набирането на 13 млрд. евро, продажбата на мултимилиарден порфейл с лоши кредити и намаляването на разходите.

Въпреки посочените няколко банки, за които се очаква да изостанат по отношение на рентабилността, в доклада на МВФ се казва, че като цяло най-големите световни банки са станали “по-устойчиви след кризата, с по-големи капитали и ликвидност.”

Като цяло, най-големите банки имат по-високи капиталови съотношения, по-голяма ликвидност и по-малко активи, в сравнение с началото на десетилетието.

В доклада се посочва напредъкът на щатските банки и по-конкректно на тези, които са набрали капитал или са се освободили от бизнеси, които не са свързани с основната им дейност.

Другите седем щатски банки, които са считани за системно важни — State Street Corp., Wells Fargo & Co., J.P. Morgan Chase & Co., Goldman Sachs Group Inc., Morgan Stanley, Bank of New York Mellon и Bank of America Corp., се очаква да нямат проблеми с рентабилността до 2019 г.

До 2019 г. едва 29% от активите на системно важните финансови институции се очаква да бъдат у банки, изоставащи по отношение на рентабилността, в сравнение с 39% в периода 2012-16 г. и 51% в периода 2008 – 2011 г.

Въпреки това “проблеми дори и само в една” от тези банки “могат да създадат напрежение в системата,” според МВФ.

МВФ не е банков регулатор, но докладът на организацията представлява усилие от нейна страна да окаже натиск върху националните регулаторни органи и самите финансови институции да продължат да предприемат стъпки, за да гарантират сигурността на световната финансова система.

Според МВФ регулаторните органи трябва да поставят под натиск подопечните им финансови институции да се справят с необслужваните кредити, да се откажат от непечелившите си дейности и да разработят планове за активите на дадена банка, в случай че тя фалира.

За много пазарни наблюдатели, финансовата криза от 2007 – 2009 г., при която Bear Stearns, Lehman Brothers и American International Group почти сринаха световната финансова система, все още не е забравена.

Според доклада японските банки най-вече изпитват затруднения да постигат висока доходност заради ниските лихвени проценти. Mizuho и Mitsubishi, например, обявиха по-малки нетни печалби за финансовата година, приключила през март 2017 г.

Проблематичните банки или действат бавно при справянето си с лошите кредити от финансовата криза, или пък имат неясно дефинирани и непечеливши бизнес модели, както е в случая с някои европейски инвестиционни банки, се казва в доклада.

“Без по-съгласувани усилия за намаляване на необслужваните активи и подобряване на бизнес моделите, опасенията около финансовата стабилност в еврозоната може да се завърнат,” смятат от МВФ.