България се нарежда на седмо място в ЕС по размер на емигрантските парични трансфери, сочат данните на Евростат.

През миналата година българите, работещи и живеещи в чужбина, са пратили у нас общо 869 млн. евро, като 552 млн. евро идват от сънародници, живеещи в други страни-членки на Европейския съюз, а 317 млн. евро – от трети страни (тези изън ЕС).

Лидер в тази класация е Португалия с емигрантски трансфери в размер на 3.343 млрд. евро, като 2.09 млрд. евро идват от ЕС, а 1.25 млрд. евро от трети страни. Челната тройка се допълва от Полша (3.014 млрд. евро) и Великобритания (2.454 млрд. евро). Преди нас са още Румъния (2.449 млрд. евро), Италия (2.160 млрд. евро) и Литва (1.092 млрд. евро).

От страните, които не са членки на ЕС, но попадат в статистическите наблюдения на Евростат, впечатление правят Сърбия и Албания. Там емигрантските трансфери достигат съответно 2.687 млрд. евро и 900 млн. евро през миналата 2016 година. В Косово пък парите, идващи отвън, достигат 681 млн. евро.

Сред другите държави, при които има по-забележими парични трансфери от чужбина, са Латвия (494 млн. евро), Унгария (663 млн. евро), Естония (112 млн. евро), Гърция (166 млн. евро). На дъното по това отношение се намира Германия с трансфери за едва 4 млн. евро.

Общата сума на емигрантските трансфери към страни-членки на ЕС достига 24 мрлд. евро през 2016 година, като едва 9.9 млрд. лева идват от трети страни – всичко останало са трансфери в рамките на ЕС. На фона на това от трансферите на работници от ЕС към трети страни достигат 30.3 млрд. евро през миналата година.

Страната, от която се изпращат най-големи суми навън, е Франция (9.9 млрд. евро), като след нея се нареждат Великобритания (7.08 млрд. евро), Испания (6.7 млрд. евро), Италия (6.1 млрд. евро), Германия (4.2 млрд. евро) и Австия (805 млн. евро).

Чужденците, които живеят и работят у нас, са изпратили към други страни парични трансфери за общо 9 млн. евро през миналата година 3 млн. евро в рамките на ЕС и 6 млн. евро към трети страни.

В статистиката на Евростат няма данни за Дания, Испания (за приходящи парични трансфери) и Малта.

Трябва да се има предвид, че данните на Евростат са на база паричните траснфери, осъществени по банков път. У нас тези статистика се прави на база паричните трансфери за суми над 5000 лева, но в доста страни от ЕС статистиката обхваща само пратените суми над 50 хил. евро.

С други думи, статистиката за емигрантските трансфери не дава ясна представа какви са процесите както у нас, така и в ЕС, тъй като има доста висок праг и обхваща само паричните преводи по банков път, но не и тези по други канали и внесени на ръка.

Макар и неясен, емигратнските трансфери имат принос към повечето национални икономики в ЕС. Въпреки това няма нито една страна, чиято икономика да се крепи на пари, пратени от чужбина, тъй като сумите на паричните трансфери заемат незначителен дял от БВП на различните страни. От другата стана на монетата са държави извън ЕС, като Косово, Молдова, Сърбия и прочее.