459.8 млн. евро пратиха у нас българите, живеещи и работещи в чужбина, през първите 6 месеца на настоящата 2017 г., сочат данните на Българската народна банка.

Отчетената сума на трансферите нараства с 1.35% на годишна база. За сравнение, към средата на миналата 2016 г. трансферираната сума достигаше 453.7 млн. евро.

Конкретно за месец юни, българските зад граница са пратили у нас 77.7 млн. евро, или с 1 млн. евро повече спрямо същия месец на миналата година.

Трансферираните суми от български граждани в чужбина към родната банкова система възлизат на 65 млн. евро през януари; 70.3 млн. евро през февруари; 81.1 млн. евро през март; 77.5 млн. евро в рамките на април; 88.1 млн. евро през май и горепосочените 77.7 млн. евро през юни.

Според експерти, емигрантските трансфери имат голяма роля в оформянето на депозитната база у нас. Навярно поради това, въпреки исторически ниските лихви, влоговете за суми над 5 хил. лева продължават да растат като обем и брой, докато тези за суми под този праг отчитат намаление.

При средни годишни лихви по нов бизнес в размер на 0.44% за влогове, договорени в левове, и 0.30% за тези, договорени в евро, и при годишна инфлация от 1.9% към края на полугодието, някои депозанти започват да търсят алтернатива за спестяванията си.

Тук може да се търси корелация с така наречения имот бум у нас, като според експерти, част от парите по депозитите биват влагани в недвижимо имущество.

За това свидетелстват и данните на една от най-големите банки у нас, които сочат, че запитванията за ипотечни кредити от страна на българи, живеещи в чужбина, скачат с цели 55% на годишна база към края на полугодието.

Ниските лихви по депозитите се отразяват благоприятно и на потреблението, което е и основната движеща сила на икономическия растеж у нас. БВП на страната нарасна с 3.6% на годишна база през второто тримесечие на тази година, сочат сезонно изгладените експресни данни на Националния статистически институт.

76% дял от БВП по елементи на крайното използване заема именно потреблението, което в стойностно изражение възлиза на 18.48 млрд. лева.

За всичко това свидетелства и фактът, че парите в обращение достигат рекордна стойност у нас – 14.2 млрд. лева към края на първото полугодие на тази година, по данни на БНБ.

Освен това, наличните пари в икономиката ни към края на май скачат с цели 16.5% на годишна база, до 42 млрд. лева, сочат данните на Централната банка за паричен агрегат М1, или най-бързоликвидните разплащателни средства – тези в джобовете ни и тези, намиращи се в разплащателни сметки.

Припомняме, че данните за паричните трансфери на работници в чужбина обхващат само тези трансфери за суми, надхвърлящи 2500 евро, осъществени по банков път. С други думи, реалната сума, влизаща у нас по това перо, навярно е доста по-голяма, като според експертни мнения, варира между 2 и 3 млрд. евро годишно.

Поради липсата на ясна картина около ситуацията с емигрантските трансфери, БНБ е посочила в методологическите си бележки, че е нужна нова методология за проследяване на тези данни. Засега обаче няма предприети мерки в тази посока, дори нещо повече – европейският праг за отчитане на емигрантски трансфери е цели 50 хил. евро.

Така, ако всички банки у нас започнат да се съобразяват с европейската регулация, то данните за трансферите на българите зад граница ще придобият вид, от който трудно би могло да се вадят изводи за приноса на тези трансфери за родната икономика.

Все пак трябва да се отбележи, че България е далеч от момента, в който икономиката ѝ ще бъде зависима от паричните трансфери на емигрантите, поне ако съдим по официалните данни. Ситуацията е доста по-сериозна в някои съседни на нас страни и сходна в други.

За сравнение, през миналата 2016 година Чехия е получила емигрантски трансфери в размер на 3.196 млрд. долара (1.5% от БВП) през 2016 година, Унгария - 4.680 млрд. долара (3.7% от БВП), Румъния – 3.514 млрд. долара (1.7% от БВП), Полша – 6.820 млрд. долара (1.4% от БВП), Украйна – 6.161 млрд. долара (6.5% от БВП), Словакия - 2.197 млрд. долара (2.5% от БВП), Молдова – 1.444 млрд. долара (23.5% от БВП), по данни на ООН.

Според тези данни, през 2016 г. българите зад граница са пратили у нас 1.671 млрд. долара, което се равнява на 3.1% от БВП на страната. Според данните на БНБ обаче сумата за миналата година е по-ниска - 1.699 млрд. лева.