Те печелят много повече от останалото население в една от най-богатите страни в света, но скоро могат да останат без дом.

Причината е нова норма за социалните жилища, субсидирани от властите в Цюрих, която беше одобрена миналата седмица. Най-забележителният случай е със 132 милионери в най-населения град в Швейцария с 400 000 жители.

Според местните власти, много повече жители на града се възползват от жилищна субсидия, въпреки че печелят повече пари от семействата, за които е предназначена тази политика, пише ВВС.

Но защо човек с много пари би живял в жилище, замислено за най-бедните?

„Богати“ в къщи за „бедни“

На първо място, трябва да се отбележи, че не става дума непременно за магнати с инвестиции в Дубай или с две Lamborghini-та, паркирани пред схлупени къщурки.

Въпреки че това наистина са хора, печелещи няколко пъти повече от средната заплата в Швейцария – около 60 000 долара на година, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Швейцария е на второ място в Европа по най-големи доходи, след Люксембург. И част от проблема е, че от седем години Цюрих прилага програма, според която инвеститорите, участващи в изграждането на недвижим имот, трябва да насочат поне 33% от този проект към социални жилища.

Тези апартаменти трябва да бъдат наемани на цени, които им позволяват да покрият разходите за строеж и поддръжка, но не и да извличат печалба от тях. В същото време съществува втора схема, при която социалните жилища се строят и контролират от местните власти.

Откакто беше въведена квотата от 33%, правителството е построило 1500 социални жилища, с което общото предлагане на предназначени за наем апартаменти достигна 9000.

Възникна полемика, след като стана ясно, че в много от тези жилища не живеят най-бедните (или по-малко богатите, в зависимост от гледната точка) в Цюрих.

На практика, освен 132-ата милионери, които ще трябва да напуснат социалното си жилище, правителството е открило, че съществуват още много наематели, които не отговарят на критериите.

Това са хора, които макар да нямат гигантски доходи спрямо средното равнище, печелят достатъчно, за да наемат апартамент на пазарна цена.

Голяма част от хората в тази втора група също ще трябва да започнат да си търсят друго място за живот, защото новата нормативна уредба предвижда ясно, че „социалният наемател“ не може да получава заплата, която е над шест пъти повече от цената на месечния наем.

От друга страна, инициативата установява също, че всяка стая в социалния апартамент трябва да има обитател и че жилището трябва да е единственото място, където живее наемателят.

Твърде мек подход

Според изчисленията на властите, близо 20% от хората, които наемат социални жилища, надвишават лимита от шест пъти по-висока заплата от наема. Но новата норма включва и редица механизми за смекчаване на промяната, така че не всички хора, които не отговарят на критериите, да трябва да си отидат.

Правителството обмисля и редица механизми за оказване на помощ с цел наемателите, които трябва да напуснат жилището си, да намерят бързо друго място за живот.

Самите местни власти ще предложат на наемателите две алтернативи за жилище в частния сектор, които са достъпни за доходите им.

Критиците на гъвкавостта на нормативната уредба казват, че лявоцентристките местни власти не искат да загубят гласове и че целят да намалят въздействието от преформулирането на настоящата жилищна схема.

Според местните медии, противниците предпочитат много по-строги норми. Във всеки случай решението ще се приложи едва след няколко месеца.

Това означава, че хората, които могат да получат заповед за напускане на жилището си, ще имат достатъчно време, за да проучат как върви предлагането в частния сектор, където субсидиите не са част от цената.