Те са на 21, 22 и 24 години и са норвежци. Става дума за две жени и един мъж, които оглавяват класацията на 20-ата най-млади мултимилионери в света, съставена от списание Frobes.

Първата - Александра Андерсен, не е нова в тази класация. През 2016 г., на 19-годишна възраст, тя дори я оглави. Андерсен и сестра й Катарина, която е на второ място в класацията, са получили богатството си от баща си, който е собственик на инвестиционната компания Ferd.

Йохан Андерсен предостави 42.2% от семейната компания на двете си дъщери през 2007 г., когато Александра беше на десет години. Forbes оценява богатството на всяко от момичетата на 1.2 млрд. долара.

На трето място се намира Густав Магнар Витзоу, който има състояние от 1.6 млрд. долара. Той също е получил богатството си от семейството си, след като наследява от баща си голям процент от капитала на компанията му Salmar, смятана за един от лизерите в производството на сьомга.

И макар че отговорът на въпроса защо тези трима норвежки младежи са мултимилионери може да изглежда прост – наследили са богатството от родителите си, има и други фактори, освен чистия късмет при раждането. Тези фактори се въртят около скандинавската семейна динамика, образователната система и икономиката.

Богати сред богати

Защо Норвегия има тримата най-млади мултимилионери в света? Номер 16 в класацията - Каролине Хаген Кьос, също е норвежка.

„Частичният отговор е, че Норвегия е една от най-богатите страни в света. Необходими са богати родители, за да се превърнете в богат наследник“, казва Ойвинд Бохрен, преподавател по финанси в Норвежкото бизнес училище.

Норвегия е сред десетте най-богати страни в света, сочат данни на списание Fortune.

“Класацията се основава на информация на Международния валутен фонд (МВФ) от октомври 2017 г. за брутния вътрешен продукт на човек от населението спрямо паритета на покупателната способност. Този критерий позволява да се сравняват валутите на страните в съответствие с цената на продуктите и се използва за оценка на икономиката на една страна по отношение на другите, според МВФ“, отбелязват от Fortune.

След Катар, Люксембург, Сингапур, Бруней и Ирландия, Норвегия - със своите малко над пет милиона души население, се намира на шесто място със 70 590 долара.

Не всичко е петрол

Въпреки че очевидното обяснение за произхода на богатството е петролът, Норвегия заложи на диверсификацията на инвестициите си.

През 1990 г. е създаден Норвежкият петролен фонд, който сега е най-големият суверенен фонд в света с портфолио от над един милиард долара.

A post shared by Alexandra (@alexandraandresen) on

Това богатство е създадено благодарение на инвестициите в експлоатацията на въглеводороди от началото на 90-те години на миналия век. „Лесно ли е да си богат и млад в Норвегия?“, пита се Бохрен.

„По-лесно е, отколкото когато имахме петрол. Сега има много богати хора в тази страна, както млади, така и възрастни“.

Претворяване на бизнеса

Желанието на Норвегия да диверсифицира икономиката си се мести в семейните компании. Пример за това е компанията на семейството на Александра и Катарина.

Компанията на семейство Андерсен се ражда, след като предците му купуват тютюнева фабика през 1849 г. Те я превръщат в лидер в норвежката тютюнева индустрия в продължение на повече от 150 години.

Компанията е променена от следващите поколения и сега е група, посветена на недвижимите имоти и инвестициите във финансови активи. „Наред с чисто търговските дейности на компанията, Ferd има и значително участие в социалното предприемачество“, съобщава компанията на сайта си.

Ferd е отличен пример за важността на „претворяването“ на норвежкия семеен бизнес, казва Марина Матера, преподавателка по икономика и международен бизнес в Европейския университет.

„Основен фактор в Норвегия е голямата добавена стойност в промяната на бизнеса: щом сме започнали като тютюнева компания, това не означава, че трябва да бъдем само тютюнева компания. Това се случва не само в Норвегия, но и в Швеция и Финландия, както и в Германия и Дания“, казва Матера.

Възможността да се променят и да бъдат иновативни идва от ключов елемент в норвежкото общество – образованието.

Насърчаване на креативността

Норвегия е сред 20-те страни, чиито ученици разрешават най-добре проблеми в група, показват резултатите от нов изпит на Програмата за международна оценка на учениците (PISA). И ако има ключов елемент в успеха на една компания, това е работата в група и то по креативен начин.



„Икономиките на скандинавските страни, и особено на Норвегия, са силно повлияни от образователния сектор, който е много концентриран в научаването и развитието на творчеството“, отбелязва Матера.

Това е нещо, което липсва в много образователни системи в света, тъй като са фокусирани в оценките като мерило за академичен успех. „Най-важното е, че ученикът минава изпита, а не се замисляме какво е научил. Може да е изкарал добра оценка, но това не отразява непременно наученото“, допълва Матера.

“В скандинавските страни винаги се говори за Финландия, но Норвегия следва същия модел, има трима учители в една класна стая. Има трима души, които се грижат за група от 30 души. Това е впечатляващо внимание към ученика“, казва Матера.

Това позволява на ученика да се съсредоточи наистина върху научаването, развиването на творческото мислене. Макар че много от младите мултимилионери, включени в класацията на Forbes, са получили богатството си от семейството, ясно е, че както родителите, така и децата създават, че трябва да осигурят приемствеността в семейната компания.

„Фактът, че тези страни имат много висок процент на успешни семейни компании, че децата наследяват родителите си, отрязава мисленето, което имат гражданите й, от една страна, за важността на семейството с оглед продължаването на бизнеса, а от друга страна, за творческото образование с оглед постоянната промяна“, обяснява преподавателката.

Скандинавският модел

Според Матера понясога се мисли, че латиноамериканците, испанците, французите, италианците ценят най-много семейството си.

„В действителност, в скандинавските страни също се цени много семейството, но това се прави по различен начин. Ние имаме мултиактивна култура, основана на отношенията, а те имат много линейно активна култура, основана на планирането и работата, при която изпъкват резултатите“, казва Матера.

„Норвегия като общество не робува на йерархии, това се случва и в семейството. Тази тенденция се развива. Поради това възможно обяснение на ранното получаване на богатство е, че родителите смятат децата си за част от семейната компания (определена в по-широк смисъл), включително когато са много малки“, отбелязва Бохрен.



„Поради това старшинството и позицията в семейната компания нямат особено значение и това се наблюдава включително, когато трябва да се реши кой какво да прави в семейната компания. Това обаче е само спекулация, тъй като не знам за достоверно изследване по темата“, обяснява Матера.

Отражение на обществото

Друг интересен фактор за анализиране е, че предаването на богаството става, докато родителите все още са живи. Според някои експерти това отрязава желанието да се избегнат проблеми след смъртта на собственика, тъй като много често се стига до семейни конфликти, раздробяване на компанията или продажбата й.

Според Матера това е начин да се гарантира, че компанията няма да бъде закрита. „Ако аз съм основател на тази компания и разделям сред синовете си толкова голямо богатство, за каквото говорим в тези случаи (най-младите богаташи в света), мога да говоря с тях, да се уверя, че отношенията са добри и че всеки разбира ясно ролята си, въпреки че няма да я получат незабавно“, казва преподавателката.

Сестрите Андерсен все още не участват активно в развитието на компанията. Голямата учи в холандски университет, а малката е съсредоточена върху успешната си спортна кариера като конна състезателка. Двете имат еднакъв процент от компанията.

“По този начин нито една от двете няма да може да приеме по-голяма роля от другата. Идеята е решенията да се вземат по възможно най-консенсусен начин, двете дъщери да имат еднакви възможности за успех в бъдеще и този баланс между членовете на семейството създава предпоставки норвежките и скандинавските компании като цяло да са не само успешни, но и да продължат да бъдат семейни компании“, казва Матера.

Освен това скандинавските компании са разработили политики, за да избегнат дискриминацията между синове и дъщери и да насърчават равенството на половете. Според Индекса на равенството на половете за 2017 г., публикуван от Световния икономически форум, трите страни с най-голямо равенство на половете в света са Исландия, Норвегия и Финландия.

“В случая с Норвегия това е интелигентно общество, което използва голямото богатство от петрола, за да насърчава политиките за равенство на възможностите като цяло и много развити политики във всички сфери“, казва пред ВВС преподавателят по икономика в университета в Навара Хосе Луис Алварес.

По индекса за човешко развитие през 2016 г. на ООН Норвегия е на първо място сред 188 страни като най-добрата страна в света за живот. Може би това е една от причините, поради които норвежците са най-щастливите хора в света, според Доклада за световното щастие за 2017 г. на ООН, който анализира ситуацията в 155 страни.

Фискални причини

Според Алварес не е съвпадение, че тримата най-млади мултимилионери в света са от Норвегия и част от обяснението се крие във фискалната политика.

„За да плащат по-малко данъци, за семействата е най-добре да отстъпвят това богатство на децата си, особено когато са много млади, включително когато са непълнолетни“, казва Алварес.

„По този начин избягват част от данъците, които ще трябва да плащат, ако богатството останеше само в ръцете на бащата или на майката. Новрегия е сред малкото държави в света, които имат данък върху наследеното богатство, който изисква богатите хора да плащат почти 1% от нетното си годишно състояние“, обяснява спидание Forbes.

“В Норвегия този данък се плаща след навършването на 17 години“, казва изследователят от университета в Навара. „Данъкът се налага върху нетното богатство, т.е. имуществото без дълговете“, допълва той.

Данък върху наследството

През 2014 г. Норвегия премахна данъка върху наследяването.

„Той беше установен на нула, когато консервативното правителство пое властта преди около четири години. Това беше много изненадващо в страна, която по традиция използва решително богатството и данъците върху доходите, за да гарантира, че разпределението на богатството сред цялото население ще бъде най-справедливо“, казва проф. Бохрен.

„Отстъпвайки част от богатството си на децата си, ще предотвратя проблеми с наследството ми, след като умра и ще избегна данъци“, обобщава Алварес.

Но отвъд фискалната сфера е ясно, че Норвегия се е възползвала от петрола, за да създаде силни институции и както казва проф. Бохрен, „тя е страна с най-високото равнище в света на взаимно доверие сред населението“.

Може би това е нейната истинска тайна.