Цените на жилищата са достигналия своя пик и ако има някакво покачване през 2018 г., то ще бъде незначително. Това коментира Георги Павлов, изпълнителен директор на „Адрес“, на пресконференция днес.

Като фактори, които обуславят това, той посочи слабото нарастване на търсенето (около 5%), незначителния ръст на броя сделки на годишна база (малко на 1000) и лихвените проценти по ипотечните кредити, които не се очаква да се понижават.

„Особено значение има делът на броя сделки с ипотека, които са много повече спрямо миналата година и е показател, че хората с готови пари вече не са активни участници на пазара, а са изместени от тези, които разчитат на кредит“, каза той.

По думите му са все повече хората, които не могат да намерят тристайно жилище на търсената от тях цена и затова се насочват към по-малък апартамент. Това, от своя страна, води до ръст на цените на двустайните жилища.

Наблюденията на Павлов са, че жилищният пазар става все по-зависим от ипотечния.

"Влиянието на банките имаше ключово значение за пазара на жилища – улесненото кредитиране и атрактивните лихви доведоха до нов рекорд в дела на сделките с ипотека. Според данните на Агенцията по вписванията, близо 65% от покупко-продажбите са извършени с помощта на външно финансиране", каза експертът и допълни: „Жилищният пазар у нас е зависим от политиката на Европейката централна банка (ЕЦБ) повече от всичко останало, което се случва или не се случва у нас.

Ако през 2018 г. инфлацията в ЕС се повиши, съвсем естествено ще се вдигнат и лихвите по кредитите. Това неизбежно ще доведе до спад на активността на жилищния пазар. Добрата новина в този случай би била отложения във времето ефект – практиката ни доказва, че ефектът у нас се забелязва с 3 до 6 месеца закъснение“.

Нов играч на пазара

„През 2016 и 2017 г. станахме свидетели на влизането на нов играч на пазара. Не на инвеститори, не на продавачи и купувачи, не и на община, а на гражданското общество“, коментира Павлов.

Като пример той даде случващото се кв. „Младост“, където политиката на новото управление в района показа силата на гражданската позиция. "На пръв поглед външни лица, които поради своята заинтересованост се превръщат в активни участници в процеса и влияят на инвестиционни решения”, споделя Павлов и допълва: “Тези граждани проявиха воля да решават заедно с властта бъдещето на квартала, в който живеят и да изискват от останалите да се съобразяват с техните изисквания“.

Освен че трябваше да се съобразят с гражданските движения, инвеститорите бяха поставени пред още един важен избор – в кой ценови сегмент да се позиционират. Към момента инвеститорите масово избират строителство в по-високия ценови сегмент (над 1200 евро за кв. м.)

Повлияни от активния пазар и позитивните обществени нагласи, някои от предприемачите отново се изкушават да инвестират в парцели свръх възможностите си.

„Ситуацията, в която се намираме в момента, създава реален риск част от започнатите проекти да не бъдат завършени и купувачите трябва да го имат предвид. Съветвам ги да проучват инвеститорите много внимателно, да търсят защитни механизми и преди всичко да избират предприемачи, които не се нуждаят от сериозно авансово плащане. Само по себе си, това изискване е сигнал за повишено внимание“, каза още Павлов.

Двустайните и тристайни апартаменти продължават да бъдат най-предпочитани

Те формират 38 и 35% от общия брой сделки. Най-много са сделките в ценовия сегмент 50-70 000 евро, следвани от сегмента 70-100 000 евро – съответно 30 и 24%. Що се отнася до имотите с цена над 100 000 евро – техният дял е 19%.

От Адрес наблюдават ръст на пазара на гаражи, а търсенето е особено силно в гъсто населените райони.

Цени

Без изненада и промяна остават цените в отделните квартали на София. Традиционно най-скъпите са Иван Вазов, (1364 евро/ кв. м), Изток/ Изгрев (1280 евро/ кв. м), Център (1255 евро/ кв. м), Лозенец (1230 евро/ кв. м) и Яворов (1160 евро/ кв. м).

Най-евтини са жилищата в Сердика/Свобода (600 евро/ кв.м), Люлин (610 евро/ кв.м), Обеля (630 евро/ кв.м), Красна поляна (700 евро/ кв.м).

Според данните на компанията, средната цена на квадратен метър в София е 920 евро, което е повишение с 6.3% спрямо 2016 г.

Според експертите от Адрес, през 2018 г. активността на купувачите отново ще зависи основно от кредитните условия на банките.

„През 2018 г. очакваме действията на ЕЦБ за постепенно затягане на паричната политика, което може да доведе до леко покачване на лихвите. Цените на имотите у нас ще спаднат и така пазарът ще се регулира,“ пояснява Георги Павлов.

Ако обаче лихвените равнища се запазят ниски, недостигът на жилища ще продължи, а с него и покачването на цените, допълват от компанията.