Животът на един типичен тибетски будистки монах включва откъсване от хаотичната модерност в обятията на манастир в планината. Матю Рикард не е типичен монах.

Роден във Франция през 1946 г. в семейството на видни родители - баща му е философ, а майка му художник, Рикард получава докторска степен по молекулярна генетика в престижния институт Pasteur, преди да посвети живота си на будизма в Хималаите.

Той е учил при редица изтъкнати преподаватели, преди да стане монах на 30-годишна възраст и да превежда от френски на Далай Лама през 1989 г.

Рикард пише книга заедно с баща си през 1997 г. със заглавие "Монахът и философът", която се превръща в изненадващ бестселър във Франция. И след като медиите го забелязват, той неохотно се превръща в нещо като знаменитост.

Западните медии го обявяват за "най-щастливия жив човек", след като мозъчните му вълни са регистрирани като едни от най-силните сред останалите монаси в проучване на Университета в Уисконсин за медитацията през 2000 г.

Под ръководството на Далай Лама, Рикард решава да използва медиите, за да популяризира уроците си по усъвършенстване на щастието и алтруизма, а неговият дял от приходите от работата му се насочва към нестопанската му организация Karuna-Shechen.

В зависимост от годината, Рикард може да прекарва по-голямата част от времето си в чужбина или в други манастири, да говори с аудиторията на световни форуми, но истинският му дом е в манастира Шечен в Непал.

Когато е вкъщи, денят на монаха започва в ранни зори, гледайки как слънцето се издига над планините.

Неговият дом се състои от една стая, в която има малка кухня и парче трева отпред. "Чрез простотата стигаме до вътрешен мир", казва Рикард, цитиран от T+L.

Мъжът никога не е позволявал да бъде фотографиран неговият дом, защото той остава най-истинското му бягство от света.

Рикард е вегетарианец, който вярва, че "Всяко същество има съкровище, което чака да бъде разкрито". Подобно на повечето тибетски будистки монаси в манастира, той живее на диета, съставена предимно от плодове и зеленчуци.

71-годишният мъж медитира още от 20-те си години и практикува няколко форми на медитация.

Когато мракът падне над планината, Рикард се насочва към леглото и заспива около 21:00 или 22:00 часа.

"Щастието не е нещо, което се случва с нас, а умение, което трябва да се развие", казва той. То се усъвършенства чрез приемането на неща извън нашия контрол и посвещение на живот на състрадание.

"Всеки час прекарвайте 10 секунди, за да пожелаете на някого щастие", предлага Рикард. "Това е трансформиращо."