Стотици хора се оплакаха в социалните мрежи, че сривът в цената на биткойн ги е направил нещастни. За други пък отстъплението на криптовалутата беше шанс да се сдобият с нови дигитални пари на ниска цена.

Може ли обаче търговията с биткойн да бъде опасна за здравето? Мария Ламаня от Marketwatch търси отговора на този въпрос.

"Когато се спука балонът на плюшените играчки, поне останаха една камара меки, пухкави животинки, които можеха да попият сълзите на инветситорите и да заглушат риданията им", казва комикът Мишу Хилми. Може и да е прав, но забележката му със сигурност не предизвиква смях у трейдърите, които ежедневно и с тревога следят турбуленциите на криптопазара.

Стигна се дори дотам, че през последните дни потребители на социалните мрежи съветваха отчаяните си приятели да се обърнат към горещата телефонна линия за потенциални самоубийци в САЩ, разтревожени, че могат да посегнат на живота си.

Всичко това стана факт, след като биткойн изтри почти половината от стойността си само за няколко дни.

Нобеловият лауреат по икономика Робърт Шилер дори нарече биткойн еуфорията "прекрасно изследване на човешкото поведение". Защото, според него, тя дава ценна информация за това как милиони човешки мозъци обработват постъпващата информация - публичното признание на криптовалутите, разбирането за иновациите и бъдещето, което човешкото въображение чертае.

На криптотрейдърите в момента обаче не им е до психология. Макар че много от тях изпитват същите емоции, каквито и техните колеги инвеститори на капиталовите пазари по време на образуването и спукването на борсовите балони през годините, пише Мария Ламаня.

Докато трае фазата на спад, тези чувства могат да варират от временна тъга и повишена тревожност до истински панически атаки, предупреждават психолозите.

За борсовите сривове и хоспитализациите...

Историята показва, че по време на голeмите исторически сривове на широкия борсов индекс S&P 500, като "черния понеделник" през 1987 г. и финансовата криза от 2008-2009 г., се наблюдава и ръст на хоспитализациите, особено в психиатричните отделения.

Изследователите от Калифорнийския университет в Сан Диего проф. Джоузеф Енгелберг и проф. Кристофър Парсънс дори имат съвместен труд по темата, публикуван през 2014 г.

Те анализират медицински досиета от всички болници в Калифорния в периода от 1983 до 2011 г. и установяват силна корелация между дневните флуктуации на борсовите индекси и хоспитализациите. В най-голяма степен тази връзка е валидна за оплакванията от тревожност, панически разстройства и дълбока депресия.

"Макар че нашето изследване е посветено на по-широките пазарни индикатори, абсолютно същите изводи могат да бъдат направени и за търговията с криптовалути", казва проф. Енгелберг, цитиран от Marketwatch. Той прогнозира, че при потенциални нови сривове на този пазар могат да се очакват същите последствия по отношение на здравния статус, както и при предишните финансови кризи.

Изследователи от колежа Johns Hopkins също стигат до извода, че внезапната загуба на благосъстояние се отразява на психическото здраве.

Проучвайки ефектите от финансовата криза през 2008 г., те откриват, че хората, които са регистрирали големи загуби, са по-склонни към депресивни състояния и са прибягвали по-често до успокоителни медикаменти. Тази зависимост е най-силна при хората, които са разполагали с големи инвестиции на капиталовите пазари преди кризата.

В някои случай обаче тези състояния могат да се окажат временни. Финансовите загуби са свързани с личната преценка за менталното здраве. Тоест, някой може да твърди, че "се чувства депресиран", без това да е валидирано медицински.

Защото депресията е състояние, което се установява със специален тест, попълван от пациентите с оплаквания, а се оказва, че много от тях не са имали характерните симптоми.

Освен това, според проф. Джоузеф Енгелберг, пазарът на криптовалути се характеризира с много висока волатилност в исторически план. Това може да смекчи психологическите последствия за трейдърите, защото те са виждали подобни сривове и преди.

За връзката между парите и щастието...

Това е дебат, който съществува откакто свят светува, а изводите са сложни и нееднозначни. Със сигурност загубата на пари, в повечето случаи, прави хората нещастни, но се оказва, че понякога става точно обратното - неочакваните печалби също могат да предизвикат тъга.

Мария Ламаня цитира много любопитно изследване, проведено през 1978 г., в което участват 22-ма души, спечелили големи суми от лотарията, 29 парализирани жертви на инциденти и трета контролна група, в която влизат хора с разнообразен профил.

Авторите от Университета в Масачузетс установили, че тото милионерите не били кой знае колко по-щастливи от средностатистическия американец и не по-щастливи, отколкото са били самите те в миналото, преди да спечелят космическите суми.

Те се радвали на същите обикновени, земни събития, на които и останалите хора. Жертвите на катастрофи и инциденти били съвсем малко по-нещастни от останалите, когато става въпрос за ежедневието.

По същия начин хората, претърпели катастрофални материални загуби, биха могли да открият щастието другаде. Един от най-продаваните автори в САЩ Джинийн Рот загубила всичките си спестявания във финансовата пирамида на Бърнард Мадоф, но впоследствие успяла да се възстанови, макар че, по нейните собствени думи, все още се чувства "малко ядосана" за това, което е преживяла.

И въпреки това смело заявява, че това е един от най-хубавите моменти в живота й, тъй като й е помогнал да се фокусира върху важните неща и това, което има, а не върху загубата и преходните ценности.