Първите клонирани маймуни се родиха в Китай
Китайски учени успяха успешно да клонират маймуни, използвайки същата технология, с която преди повече от 20 години на бял свят се появи първият клонинг на бозайник - овцата Доли, съобщава BBC.
Дългоопашатите макаци Джонг Джонг и Хуа Хуа са напълно идентични, а събрани заедно, имената им съставят думата за китайската нация на мандарин (Zhonghua).
Учените от Института по неврология към Китайската академия на науките смятат, че клонираните примати ще бъдат много полезни при изследванията на различни наследствени болести, автоимунни и онкологични заболявания.
Засега двете маймуни се хранят от биберон и растат нормално. Създателите им очакват през следващите няколко месеца още няколко техни събратя да се появят на бял свят с помощта на същата технология.
Преди повече от 20 години процесът на клониране чрез пренасяне на ДНК информация от един организъм на друг доведе до "раждането" на овцата Доли. Идеята е да се премахне ядрото на неоплодена яйцеклетка, след което на негово място да се имплантира ядро от друга клетка, извлечена от ембрионална тъкан, а новият организъм да се отгледа в епруветка или от сурогатна майка.
От тогава насам технологията е използвана при много бозайници, включително крави, прасета, кучета, котки, мишки и плъхове. Джонг Джонг и Хуа Хуа са първите примати, клонирани успешно по този метод.
През 1999 г. е направен експеримент, в който маймунски ембрион на макак резус е изкуствено разделен на две, наподобявайки механизма, чрез който се раждат еднояйчните близнаци. Единият от тях - наречен Тетра - е известен като първата в света клонирана маймуна, но технологията е доста по-примитивна от тази в случая с Джонг Джонг и Хуа Хуа.
Идеята за маймунските клонинги обаче има и своите критици. Проф. Робин Ловъл-Бадж от лондонския Francis Crick Institute е на мнение, че процедурата, по която са създадени двата макака, е много неефективна и опасна. Според него тя няма как да се превърне в основа за създаването на човешки клонинги.
Проф. Дарън Грифин от университета в Кент счита, че подходът наистина може да е полезен при изследването на редица заболявания, но повдига и много морални въпроси. По думите му трябва да бъде изработен прецизен етичен кодекс, който да регламентира кога и как могат да бъдат извършвани подобни експерименти.
Самите създатели на Джонг Джонг и Хуа Хуа признават, че процесът не е безпроблемен и появата им на бял свят е била предшествана от много неуспешни опити. Резултатът е постигнат едва при 79-ия, като се е наложило препрограмиране на част от гените, които иначе биха спрели ембрионалното развитие.
Китайските учени са категорични, че са се придържали към всички международни стандарти, регламентиращи експериментите с животни, и нямат никакво намерение да използват технологията върху човешки организъм. Те също са на мнение, че бъдещето на генетиката зависи в много голяма степен от етичните стандарти, които учените трябва да спазват.