Спадът на Dow Jones Industrial Average с над 2000 пункта за по-малко от седмица със сигурност изглежда плашещ в очите на повечето инвеститори, но добрата новина е, че по всяка вероятност не става дума за класически пазарен "балон" и неговото спукване, а за нормална пазарна корекция. Това пише колумнистът на Marketwatch Марк Хълбърт.

По думите му акциите в последно време наистина са били свръхнадценени, а пазарът е показвал ясни признаци на "прегряване", но въпреки това показателите са много далече от дефиницията за "балон", поне според досегашните примери от историята. Дори и рекацията на инвеститорите, според него, е доста по-спокойна от това, което по принцип се случва в подобни ситуации.

Хълбърт цитира академично изследване на финансистите проф. Малкъл Бейкър от Харвард и проф. Джефри Уърглър от Нюйоркския университет, публикувано през 2006 година, което дефинира няколко обективни критерия, по които могат да бъдат идентифицирани пазарните балони. Опитът им се базира на исторически примери от Голямата депресия през 1929 година до спукването на т. нар. "дот-ком" балон* през 2000 година.

Първият от тях е свързан с броя на първичните публични предлагания (IPO)

Един от индикаторите за "ирационалните свръхочаквания" на пазарите е това, че драстично се увеличава броят на компаниите, които излизат на борсата. Според Хълбърт обаче настоящият случай не е такъв - IPO пазарът си остава доста "студен". Той дава пример с 1999 година, последната преди борсовия срив, когато цели 477 американски компании решават да станат публични. За сравнение през 2017 година бяха едва 108.

Вторият критерии пък измерва възвращаемостта на тези IPO-та в първия ден от търговията. Според проф. Ритър от Университета във Флорида през 1999 година акциите на компаниите, които се листват за първи път, са донесли средна печалба от 57% в първата си борсова сесия. Сметката за 2017 показва, че този показател е едва 15 на сто.

Колко струват дивидентите?

Третият критерий, по който може да се дефинира евентуален балон на пазара е т. нар. "дивидентна премия". Или с други думи - на колко инвеститорите оценяват възможността да получават сигурни постъпления под формата на дивидент? Проучването на Бейкър и Уърглър показва, че когато ирационалните и свръхоптимистичните настроения преобладават, пазарните участници са склонни да оценяват по-високо акциите, които не плащат дивиденти, но имат потенциал за растеж. Статистиката сочи, че тези бързо растящи компании през 1999 година са имали с 43% по-високо съотношение цена/счетоводна стойност от фирмите, изплащащи редовно дивиденти. Към днешна дата преимуществото е в полза на дивидентните акции - те се търгуват със 7% премия, отчетена по същия показател.

Четвъртият индикатор, който Бейкър и Уърглър дефинират, е степента, в която компаниите предпочитат да се обръщат към капиталовия пазар за финансиране, вместо към облигационния. Когато набирането на капитал започне да се случва преимуществено с нови емисии акции, за сметка на дълговите инструменти, това е сигурен знак за ирационално поведение, според тяхното изследване. За 2017 година финансирането със собствен капитал е достигнало дял от едва 7,3%, което според финансистите, е доста ниско в исторически план.

Кога акциите стават "твърде скъпи"?

Второто проучване по темата се фокусира върху движенията на цените на финансовите активи и да локализира момента, в който сривовете стават твърде вероятни. Негови автори са финансистите Робин Грийнууд, Андрей Шлайфер и Янг Ю от университета в Харвард. Според тях "пазарният балон" може да бъде дефиниран като рязко поскъпване на акциите за период от поне две години, последвано от спад от над 40% в следващия двугодишен период. Когато поскъпването е с над 100%, вероятността от евентуален срив нараства до 50 на сто. Ако цените са се повишили със 150% или повече, шансът за катастрофа се увеличава до цели 80%. Когато поскъпването се случва с екстремни темпове, последващият срив на практика е почти гарантиран.

Марк Хълбърт дава за пример пазара на криптовалутите. През ноември 2017 година Bitcoin беше регистрирал ръст от 2000% за предходния двугодишен период. Според теорията на Грийнуд, Шлайфер и Ю сривът в цената е бил неизбежен, което се потвърди в следващите няколко седмици - дигиталната валута поевтиня с над 65% спрямо регистрирания пик през декември.

На капиталовите пазари обаче нещата изглеждат по различен начин, според Марк Хълбърт. Ако се вземе за отправна точка последният рекорд, регистриран от широкия индекс S&P 500 на 29 януари, повишението за предходния двугодишен период е с 48% - безспорно впечатляваща доходност, но далеч от дефиницията за "балонен" актив.

В заключение той отбелязва, че дори да сме свидетели на окончателния край на "бичия" пазар и началото на по-продължителен спад на борсовите индекси, тезата за "борсовия балон" не би могла да издържи проверката на фактите.

*"дот-ком" идва от популярния интернет домейн .com, а цитираният период обхваща времето от 1997 до 2000 година, когато интернет компаниите преживяват разцвет, а цените на акциите им достигат рекордни равнища