Кешът вече е екзотика в Швеция
Табелите с надпис "Не приемаме кеш" стават все по-често срещана гледка в шведските магазини и заведения.
Електронните и мобилните разплащания печелят все повече почитатели, но темповете, с които паричната система се дигитализира, тревожат централните банкери в страната, пише Bloomberg.
Шведската централна банка Riksbank подготвя мащабна промяна на регулаторната рамка, а пълният доклад по темата се очаква това лято. Законодателството също ще трябва да се промени, отчитайки тенденцията към "изчезване" на банкнотите и монетите.
"Ако темповете, с които хората се отказват от физическите разплащания, се запазят и в бъдеще, ще бъде трудно да поддържаме необходимата финансова инфраструктура", смята Матс Дилен, който е член на парламентарната комисия, натоварена с разглеждането на законодателните промени.
По думите му има реална опасност от влизане в негативна спирала, която да подкопае цялата парична система. Той обаче не дава подробности за конкретните предложения и мерки, които се обсъждат.
Швеция е държавата, която може да се похвали с най-нисък дял на кешовите плащания в целия свят. Много от банковите клонове в страната вече не работят с книжни и метални пари, същото важи и за голяма част от магазините, музеите и заведенията - те приемат единствено банкови карти и мобилни трансакции.
Това обаче се оказва проблем за част от шведските граждани, особено за по-възрастните, които не разполагат с подобни технологични решения.
През 2017 г. количеството банкноти и монети в обращение в Швеция се понижи до най-ниските си нива от 1990 г. насам и е с над 40% под нивата от 2007 г. Темповете на спад, регистрирани през 2016 и 2017 г., са най-силните в историята на страната.
Проучване на Insight Intelligence, публикувано през януари тази година, показва, че през последната година само 25% от шведите са осъществявали кешово плащане поне веднъж седмично. За сравнение, преди четири години техният дял е бил 63 на сто. 36% от жителите на страната изобщо не използват банкноти или монети.
Това е и причината, поради която централните банкери вече се замислят дали не е необходимо въвеждането на дигитална парична единица - т. нар. е-крона. До края на тази или следващата година не се очаква тя да бъде официализирана по някакъв начин, но идеята е да служи като допълнение към банкнотите и монетите, а не да ги замени напълно.
Управителят на Riksbank Щефан Ингвес преди време сподели и друго предложение - банките в страната да бъдат задължени да осигуряват кеш на своите клиенти. Защото в противен случай много от тях се оказват лишени от възможността да ползват определени стоки и услуги.
Матс Дилен от финансовата комисия в парламента казва пред Bloomberg, че е-кроната засега не присъства сред официално обсъжданите законодателни проекти, но според него ролята й в бъдеще е важна тема за дискусия. Той е категоричен, че дори да се въведе подобна дигитална парична единица, банкнотите и монетите със сигурност ще трябва да бъдат запазени.
И макар Швеция да е "пионер" в областта на дигиталните разплащания, подобни тенденции се наблюдават и в други държави. Проучване на Централната банка на Германия показа, че през 2017 г. кешът е съставлявал 47.6% от обема на трансакциите в страната, в сравнение с 53.2% преди три години.
Делът на парите в брой пък се понижава под 50% за първи път, откакто банката започва да изготвя проучването през 2008 г.
И там обаче, точно както и в Швеция, част от хората гледат на този процес с недоверие.
А това поставя институциите пред много сериозно изпитание - дали да оставят добрите стари банкноти и монети да отидат в историята, изтласкани от модерните технологични решения, или да се изправят срещу прогреса в името на традициите и историята?