Бахрейн откри най-голямото си петролно поле от 1932 г. насам
Бахрейн, която е най-малкият енергиен производител в Персийския залив, е открила най-голямото си петролно поле, откакто започва да добива суров петрол през 1932 г., информира Bloomberg, позовавайки се на официалната новинарска агенция на страната.
Шистовият петрол и природният газ, открити в находище близо до западното крайбрежие на островната държава, “се смята, че са много повече от настоящите резерви на Бахрейн,” информират от Bahrain News Agency, без да споменават допълнителни подробности.
Страната в момента произвежда около 45 000 барела петрол дневно от своето петролно поле Bahrain Field и поделя със Саудитска Арабия доходите от петролно поле, от което се добиват около 300 000 барела дневно, според данни на щатската енергийна администрация.
От Бахрейн са открили офшорното находище Khaleej Al Bahrain, докато се опитват да увеличат добива от своето поле Bahrain Field до 100 000 барела на ден до края на десетилетието.
Островното кралство в момента е обвързано със световното споразумение между водещите страни производителки на петрол, които намалиха производството, за да ограничат свръхпредлагането на пазара.
“Първоначалните анализи показват, че откритието е със значителни нива, които могат да задоволят дългосрочния добив на петрол и природен газ,” заяви петролният министър на Бахрейн - Мохамед бин Калифа ал Калифа.
По-рано днес цената на петрола от сорта брент поскъпна с 0.5%, до 69.68 долара за барел - на фона на признаците, че щатските производители са ограничили сондажните дейности.
От консултантската компания DeGolyer & MacNaughton Corp. оценяват полето, а в сряда Бахрейн планира да предостави допълнителна информация относно “размерите и възможността за добив,” според местната новинарска агенция.
Миналата седмица Бахрейн ограничи плановете си за емитиране на облигации, тъй като инвеститорите търсеха по-високи лихви.
След като даде индикации, че може да емитира комбинация от традиционни и ислямски дългови книжа с три различни падежа, на 28 март страната предложи единствено 7.5-годишни ислямски облигации, известни като сукук, от които набра 1 млрд. долара.