Незаконен строеж да се узаконява, след като се плати глоба в размер на 30% от стойността му. Това предлагат с промени в Закона за устройство на територията група депутати от ГЕРБ. Те обаче настояват, че това не е амнистия, защото промените няма да важат за всички постройки.

Каква е стойността на имота, който ще бъде узаконен, ще се определя от кмета на общината или упълномощено от него лице по методика, издадена от регионалния министър, посочва вестник "Стандарт". Измененията се отнасят само за строежи от четвърта и пета категория и не предвиждат от тях да се възползат големи постройки или небостъргачи.

По този начин кметовете ще избегнат морални проблеми, свързани при събарянето на обитаеми къщи, тъй като често това е единствено жилище на потърпевшите, мотивират се вносителите на промените. Идеята за тях идва около година и половина преди местните избори през 2019 г.

Депутатите предлагат възможност за узаконяване на жилищни и смесени сгради със средно застрояване, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 5000 кв. м или с капацитет до 200 места за посетители.

Узаконени могат да бъдат построени без документи къщи, вили, производствени сгради с до 50 работни места. Незаконното строителство и преустройство също ще може да бъде узаконено и за сгради, които са културни ценности с категория "ансамблово значение" и "за сведение".

Според депутата Младен Шишков, който е един от вносителите на промените, само сградите, отговарящи на всички изисквания, ще бъдат узаконявани. За да не бъдат съборени, строежите трябва да отговарят на подробния устройствен план. Той обаче може да бъде изменен, за да се съобрази със зданията, направени без строителни книжа.Постройката трябва да е конструктивно устойчива, да може да бъде присъединена към електрическата и ВиК мрежата.

Процедурата по узаконяване включва архитектурно и геодезическо заснемане, становище от инженер-конструктор, съставяне на технически паспорт и т.н. Освен това е задължително, този, който подава искане за това, да е собственик на земята. Така се изключвали жилища на роми, които най-често били в чужд имот.

Ще се събарят обаче постройки, които не отговарят на изискванията за отстояния от границите на имота или от съседни постройки. Няма да се допуска узаконяване и на строежи със съществени отклонения, както и на такива, които попадат в защитени територии или във вододайни зони.

Искането за узаконяване може да бъде направено от собственика на имота, в който има незаконната постройка, както и от лице или фирма, които имат право за строеж в чужд имот. Така според депутатите ще се избегне незаконното строителство в общински или частни имоти.

Шишков бе категоричен, че изобщо не става въпрос за безразборно строителство оттук нататък. "Идеята е да се даде възможност тези, които не са имали желанието или възможността, да изготвят техническа документация в момента на построяването, да го направят на по-късен етап срещу съответната санкция", обясни народният избраник.

Законопроектът предвижда още за незаконни имоти, които може да бъдат узаконени, да се плаща обезщетение при евентуално отчуждаване.
Възможността за узаконяване ще важи за постройки, направени след 1 април 2001 г., тъй като имотите без строителни книжа от преди тази дата, се смятат за търпими.

Приходите от глоби за признаване на незаконни постройки ще доведат до повече приходи в общинските бюджети, смятат вносителите. Според тях санкциите са достатъчно високи, за да не насърчават незаконното строителство и в същото време по-малки като разход от перспективата сградата да бъде съборена и построена наново, посочват депутатите от ГЕРБ. Те смятат, че възможността за узаконяване ще накара общините да следят по-изкъсо за незаконни строежи, защото в момента самите администрации нарочно бавели процедурите от морални съображения.

Според вносителите от ГЕРБ, текстовете дават "възможност, която би разтоварила негативите, които генерират кметовете на общини, тъй като процедурите по премахване на незаконни постройки водят след себе си както тежки административни проблеми, така и проблеми от социално естество".

Причината е, че "много често такива постройки са единствено жилище и процедурите влизат в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека". През април миналата година Европейският съд за правата на човека в Страсбург излезе с решение, в което настоя българското правителство да спре планираното от община Пловдив събаряне на къщи в пловдивската "Арман махала" до осигуряване на подходящи жилища за обитателите им.

Акции по заличаване на незаконни къщи в ромски махали, бе подета от различни общини, като най-запомнящите се акции бяха във варненския квартал "Максуда", Гърмен и Асеновград.

6067 са издадените до момента заповеди за премахване на незаконни постройки, става ясно от регистъра на ДНСК.

В момента законодателството не позволява незаконна постройка да бъде узаконена. Единственият вариант е тя да бъде съборена. Разходите за това се поемат от собственика. Първоначално му се дава срок, в който той доброволно да премахне постройката. Ако не го направи, се пристъпва към принудително изпълнение.