Икономическото неравенство в Индия може да бъде видяно от космоса, пише BBC. Икономистите Правин Чакравати и Вивек Дехеджия са използвали сателитни снимки на Американските военновъздушни сили, за да изследват територията на Индия, заснета през нощта.

Сателитите обикалят планетата по 14 пъти на ден, а сензорите им улавят светлините на Земята. Учените са наблюдавали нощните изображения на Индия в различни периоди от време и са увеличили контраста, за да покажат разликата между отделните региони на страната и тяхната активност.

Използвани са снимки на 387 от общо 640 района в 12 индийски щата. Областите, включени в изследването, покриват 85% от населението и 80% от брутния вътрешен продукт на страната. От същите райони са избрани 87% от народните представители в индийския парламент.

Изводите от проучването са стряскащи, защото се оказва, че по-голямата част от страната е покрита от тъмнина, тъй като липсва каквато и да било икономическа активност. Нещо повече - разликата в "осветеността" между отделните щати, както и на техните отделни части, се увеличава.

В 380 от наблюдаваните райони в 12-те щата силата на нощното осветление е едва една пета от това, което се наблюдава в големите градове, като Мумбай и Бангалор. 90% от всички области имат едва една трета от яркостта на останалите най-развити 10 на сто. За периода от 1992 г. (малко след началото на икономическите реформи в страната) до 2013 г. тази разлика се е увеличила.

Според икономистите, средностатистическият жител на трите най-богати щата (Керала, Тамил Наду и Махаращра) е три пъти по-богат от този, който живее в трите най-бедни (Бихар, Утар Прадеш и Мадя Прадеш).

"Изводът, до който стигнахме, е, че икономическите различия - както между отделните щати, така и вътре в самите тях, нарастват. Това не означава, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни, а по-скоро, че бедните не забогатяват толкова бързо, колкото е необходимо, за да могат да настигнат богатите", казва Вивек Дехеджия, който работи в базирания в Мумбай тинк-танк IDFC Institute. По думите му това неравенство е безпрецедентно в световната икономическа история.

Защо обаче се получава така, че икономическата "ножица" в Индия се разширява, въпреки че стандартът на живот нараства?

Според икономистите, една от основните причини се крие в липсата на адекватни управленски политики и недостатъчната квалификация на хората от по-бедните региони. Каквото и да е обяснението, фактите са тревожни, пише още BBC.

Рискът от социални конфликти се увелачава успоредно с натиска от страна на по-бедните, но много по-многобройни като население, райони за преразпределение на благата, на които се радват по-богатите, но и по-слабо населени области.

Според Дехеджия, индийското правителство може да използва нощните сателитни снимки като добър косвен индикатор за икономическата активност в страната. Подобни индиректни показатели са използвани и преди на различни места по света. В САЩ, например, Федералният резерв направи изследване на консумацията на електрическа енергия в отделните щати, което също работи като индикатор на икономическата активност.

Има и учени, които са използвали броят на изпратените писма в градовете от Австрийската империя на Хабсбургите и са ги съпоставили с БВП на глава от населението, за да измерят националния доход.

Нощните снимки обаче имат и своите недостатъци. Качеството им и информацията, която предоставят, зависи от различни външни фактори, като фазите на луната, които влияят върху осветеността на земното кълбо във всеки отделен момент.

Атмосферните ефекти, изпаренията и облачната покривка също оказват своето влияние. Съвременните сензори на сателитите обаче са способни да улавят фините детайли и дори да открояват пътища и по-слабо осветени сгради на Земята. Учените разработват нови софтуерни решения и алгоритми, които им позволяват да "изчистват" нощните снимки и да извличат от тях все повече информация.

Те могат да се използват за изследване на много други процеси, като урбанизацията, миграцията, използването на земеделските земи и замърсяването на въздуха. Сателитните изображения отдавна са източник на данни за ситуацията в районите на военни конфликти, както и за предотвратяване и ограничаване на щетите от различни природни бедствия.