Европейският център за ядрени изследвания ЦЕРН започва основна реконструкция на Големия адронен колайдер, която ще увеличи мощността му и ще разшири кръгозора на учените, съобщава BBC.

Ъпгрейдът ще позволи на колайдера да даде още по-ясна картина на основните частици, от които е изграден нашият свят.

"Ще можем да извличаме много повече информация, отколкото досега и то в много по-големи детайли", казва физикът проф. Джон Елис. По думите му човечеството ще може да надникне още по-надълбоко в историята на вселената.

Големият адронен колайдер е разположен на границата между Франция и Швейцария, близо до Женева. Той използва хиляди магнити, които изпращат два срещуположни лъча от протони един срещу друг в 27-километров тунел на 100 метра под земята.

Те се движат със скорост, близка до тази на светлината и произвеждат сблъсъци, в резултат на които, според учените, могат да бъдат засечени неизвестни за науката частици.

Големият адронен колайдер сега може да произведе до един милиард сблъсъка протон-протон в секунда. "След реконструкцията броят на тези сблъсъци ще се увеличи десетократно", твърди ръководителят на проекта Луцио Роси.

Експериментите в ЦЕРН дадоха възможност през 2012 г. да бъде потвърдено съществуването на частицата Хигс бозон. Откритието донесе и Нобелова награда за физика през 2013 г. на белгиеца Франсоа Англер и британеца Питър Хигс.

Много учени се надяваха колайдерът да преобърне из основи стандартния модел на елементарните частици и да разкрие "белите петна" в съвременната физика, но до този момент такъв пробив не е направен. Експертите обаче се надяват, че с новата апаратура шансът за революционно откритие в областта на теоритичната физика ще се увеличи многократно.

Колайдерът обаче има и своите критици в академичната общност. Сред тях бе и покойният Стивън Хокинг. Приживе той отправи предупреждение, че търсенето на т. нар. "божествена частица" може да предизвика пространствено-времеви колапс, който за милионна част от секундата да разруши Вселената.

Новите технологии, които предстои да бъдат инсталирани в колайдера, ще започнат да функционират от 2026 г.