Ще смъкне ли девалвацията на турската лира Ердоган от власт?
В Турция предстоят президентски избори, които ще се проведат през уикенда.
Настоящият държавен глава Реджеп Таип Ердоган ще се бори за втори мандат, но този път ситуацията е малко по-различна – югоизточната ни съседка изпитва сериозни икономически проблеми, а около страната се завъртяха доста въпросителни, свързани с така нар. опит за държавен преврат, случил се преди 2 години.
Икономиката ще бъде основна тема по време на предстоящите избори, насрочени за 24 юни, неделя. Инфлацията в страната достига цели 12%, а турската лира се срина на рекордно ниско ниво спрямо щатския долар.
Ердоган, който през последните две години преследва всеки заподозрян във връзка с опита за преврат от 2016 г., посочва, че иска по-голям контрол над икономиката. Нещо повече – Ердоган посочи през май тази година, че иска той, а не централната банка на страната, да определя размера на лихвите.
Чуждестранните инвеститори, които се опасяват, че централната банка на Турция може да загуби независимостта си, не чакаха допълнителни сигнали и набързо си събраха багажа.
„Икономиката е ужасна. Всичко свърши. Всички, освен (Ердоган) и неговия султанат, страдат”, казва пенсионерът Нусрет Барак от Истанбул, цитиран от CNN.
„Вече няма нищо на масата за закуска... имаме по-малко сирене, по-малко хляб, по-малко маслини”, добавя той.
Турската лира поевтиня с около 40%, откакто се състоя опитът за преврат преди 2 години. Централната банка на страната вдигна лихвите до близо 18% в опит да спре пропадането, но това само прехвърли тежестта на обикновените турски граждани.
Мелек, работник от Истанбул, който не желае да каже второто си име, посочва, че поради слабата лира не е могъл да спази традицията и да подари златни монети по време на сватби и други семейни събития.
„Казвам на роднините си, съжалявам, просто не мога да си го позволя”, споделя той. „Преди хората говореха, ако не подариш злато, но сега... никой не може да си позволи злато”, добавя мъжът.
Ердоган, който бе премиер от 2003 г., докато не бе избран за президент през 2014 г., дълго време се хвалеше с икономическите си постижения, което влияеше най-вече на електората с ниски и средни доходи.
Турската икономика записа добър ръст на годишна база в размер на 7.4% за първото тримесечие на тази година. Но анализаторите не са очаровани, предупреждавайки, че икономическият бум има нестабилни основи – лесни пари и масивни инвестиции в недвижими имоти.
Освен това, горепосоченият икономически растеж е по-скоро „стара новина”, тъй като е за период от преди рекордното поевтиняване на местната валута, което се случи през април и май тази година, казва Джейсън Тави, икономист за Средния Изток в Capital Economics.
Ердоган традиционно обвинява външни сили за всички неволи на страната му.
Гюлбахар Туран, счетоводителка, казва, че вярва в това, че „игрите на чуждестранните сили” допринасят за краха на лирата. По думите ѝ, тя ще гласува за Ердоган, независимо дали местната валута свие стойността си двойно или не.
Турция обаче е изправена пред още по-силни икономически сътресения.
Страната е една от тези, които са силно зависими от покачването на лихвите от Федералния резерв на САЩ. Това е така, тъй като движение нагоре провокира отлив на средства от развиващите се пазари за сметка на потоците към САЩ.
С търговски дефицит от около 5% от БВП, Турция внася повече, отколкото изнася, или с други думи - нуждае се от чуждестранни финанси, за да се справя с разликата. Така страната емитира краткосрочен дълг, което я поставя в уязвима ситуация, особено когато инвеститорите бързат да се насочат към изхода.
„Турция стана много уязвима, откакто по-голямата част от финансирането става на база от под 1 година”, казва Пер Хамарлунд, ръководител Развиващи се пазари в шведската банка SEB.
Основният конкурент за президентския пост е Мухарем Индже, опозиционен кандидат, който често критикува Ердоган за начина, по който води икономиката и крайните му позиции.
Ердогант води в социологическите проучвания, но ако опозицията се представи добре, ситуацията може да отиде на балотаж.
„Като цяло, финансовите пазари реагираха позитивно на победата на президента Ердогант..., но този път нещата могат да са различни”, казва Джейсън Тави.