През последните няколко дни мексиканците са единодушни по две теми.

Първата е, че победата над Германия на световното първенство по футбол беше невероятна, а втората е, че президентските избори на 1 юли ще са едно от най-важните събития за страната през последните десетилетия, пише The Economist.

Кандидатът с най-големи шансове е Андрес Мануел Лопез Обрадор, който води коалицията Juntos haremos historia ("Заедно ще творим история"). Опонентите му обаче са на мнение, че той възнамерява да направи точно това. Само че по лошия начин.

Обрадор участва в надпреварата за поста за трети път и обещава "радикална революция", което, според някои негови сънародници, звучи като заплаха. Много от тях обаче го смятат за честен и неподкупен политик, който има волята да се противопостави на статуквото.

В миналото той нееднократно е критикувал управляващите и техните усилия за модернизация на мексиканската икономика. Политолозите го сравняват с венецуелския лидер Уго Чавес, а националният популизъм, който предлага, напомня на много мексиканци ситуацията от началото на 80-те години на миналия век.

Ако социолозите са прави в прогнозите си обаче, той най-вероятно ще спечели. А това ще изпрати втората най-голяма латиноамериканска държава в увеличаващата се група на демокрациите, чиито избиратели "въстават" срещу установения ред.

Политическият възход на Андрес Мануел Лопез Обрадор много напомня този на Доналд Тръмп в САЩ, изборът на британците да напуснат Европейския съюз и "забежката" на италианците към популизма.

Ситуацията може да се повтори и в Бразилия, където Жаир Болсонаро - кандидатът с най-големи шансове за победа в президентския вот през октомври, открито говори против хомосексуалистите, но няма нищо против военните режими.

За разлика от много други популистки лидери, които "яхват" вълната на недоволството, за да се доберат до властта, но все пак са ограничени от конституциите на своите държави, медийната свобода и административните традиции, Обрадор ще застане начело на държава, която се управлява демократично едва от двайсетина години и в която корупцията е широко разпространена пратика.

Най-важната задача на следващия президент би трябвало да бъде именно връщането на доверието в институциите и възстановяването на върховенството на закона. Но имайки предвид, че той ще е първият президент от 36 години насам, който не е технократски настроен, има много голям риск да направи точно обратното, пише The Economist.

Технокрацията в Мексико може да се похвали и с редица успехи от близкото минало. Стриктните финансови и данъчни политики осигуриха стабилен, макар и не особено впечатляващ икономически растеж от 90-те години насам.

Благодарение на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (известно като NAFTA), подписано със САЩ и Канада и действащо от 1994 г., Мексико успя да се превърне в четвъртия най-голям износител на автомобили в света, припомня изданието.

Настоящият държавен глава Енрике Пеня Нието отвори енергийния и телекомуникационния пазари и засили конкуренцията, а в момента полага усилия и за повишаване на стандартите в образователната система.

Прогресът обаче е бавен и неравномерен - южните части на страната, където живее около една четвърт от населението, все още се срещат повече волски впрягове, отколкото заводи с модерни поточни линии, а почти 44% от мексиканците се определят като бедни.

Основната причина за народното недоволство обаче не е социалното неравенство, а престъпността и корупцията. Броят на убийствата достигна най-високите си нива от 2011 г. насам, а управляващата партия се тресе от скандали. Оказа се, че съпругата на Нието е закупила имение за 7 милиона долара от предприемач, чийто бизнес се крепи на държавните поръчки.

При други обстоятелства мексиканците биха гласували в полза на основната опозиционна партия в лицето на консерваторите, но след последния й мандат от 2006 до 2012 г., който също беше белязан от корупция и престъпност, доверието към нея все още е твърде ниско. Мнозинството иска радикална промяна, каквато предлага Андрес Мануел Лопез Обрадор.

Въпросът е в каква посока ще тръгне промяната. Неведнъж той е демонстрирал радикалните си възгледи, които често се разминават със закона. В миналото е отправял призиви към хората да спрат да си плащат сметките за електричество, а след загубата на изборите през 2006 г. привържениците му седмици наред блокираха улици в Мексико Сити и настояваха, че той е "легитимният президент".

Някои от тях настояват, че с годините Обрадор е "помъдрял", вече не говори против NAFTA и до голяма степен е смекчил възгледите си за енергийната реформа. Той обещава да спазва бюджетна дисциплина, да зачита независимостта на централната банка и да не вдига данъците.

Но от друга страна, изглежда, че кандидат-президентът няма никакво понятия за това как функционира една модерна икономика и демокрация.

Някои от идеите му включват постигане на "независимост" от вноса на хранителни продукти и изграждане на петролни рафинерии, от които не би имало никакъв икономически смисъл. Заканва се да намали наполовина заплатите на всички висши държавни чиновници, включително и на президента, както и да се подлага на референдум за оставане на поста на всеки две години.

Според The Economist, евентуалният му президентски мандат ще бъде много рисков експеримент. Финансовите пазари може и да "охладят" ентусиазма му, но мнозинството на неговата партия в парламента със сигурност ще засили радикализма в страната.

Мексико няма да може да се справи с корупцията без помощта на същите тези държавни институции, които Обрадор презира. А ако протекционизмът завладее и втора държава от тристранното споразумение за свободна търговия след САЩ, то най-вероятно ще се разпадне.