Историята на пощенската система в световен мащаб е неразривно свързана с тази на транспорта.

Подобренията в транспортната технология не само позволяват на хората да пътуват по-далеч и да изследват по-големи територии, но и дават възможност на пощата да разпростре услугите си върху по-голяма площ.

Тъй като новите изобретения и открития съкращават времето за пътуване, пратките и писмата започват да достигат далечни получатели в по-кратък срок, а пощенската система става по-ефективна.

Малко хора знаят, че в годините на активно развитие на транспорта пощенските служби опитват всякакъв вид транспортиране, достъпен за човека, включително ракети, посочва Amusing Planet.

Най-ранният тип ракетна поща е този, който вероятно сте виждали в исторически филми, където пергамент, увит около основата на стрела, сеизстрелва във въздуха до приятелска или вражеска територия.

Най-успешните банкови обири в историятаСамо в САЩ, по данни на ФБР, се извършват около 4 000 обира на финансови институции на година

По-модерна версия на идеята е представена на изненаданата публика от немския поет и драматург Хайнрих фон Клайст във вестникарска статия през 1810 г. По това време ракетата все още е в ранна детска възраст.

Ракетите от тази епоха са задвижвани с барут и се използват предимно като артилерия на бойното поле. Клайст изчислява, че една ракета може да пренесе писмо от Берлин до Бреслау (Вроцлав) - на разстояние от 290 км, за половин ден.

Това е една десета от времето, изисквано услугата да бъде извършена от пощальон на кон.

Теорията на Клайст е приложена на малкия полинезийски остров Тонга от британския изобретател сър Уилям Конгрей. Използваните ракети обаче са толкова ненадеждни, че идеята да доставят поща е отхвърлена.

Повече от един век по-късно немският физик и инженер Херман Юлиус Оберт, един от основателите на ракетната технология, преразглежда темата през 1927 г.

През юни 1928 г. се предлага разработването на малки ракети с автоматична насоченост, които да носят спешна поща на разстояния от 965 до 1930 км. Това предизвиква голям интерес в целия свят и се започва работа по проекта.

След няколко неуспешни опита, през 1931 г. първата ракетна поща пренася 102 писма на разстояние от пет километра. Ракетата е дистанционно управлявана и каца с парашут. Втората ракета пренася 333 писма.

Този успех вдъхновява няколко други държави, като Германия, Англия, Холандия, САЩ, Индия и Австралия, да проведат подобни експерименти с различна степен на успех. През 1934 г., в опит да демонстрира на британците своята система за доставка на поща, германски бизнесмен на име Герхард Зукер натоварва ракета с 4800 писма и я отправя към остров в Шотландия.

Правителствени служители наблюдават как ракетата се издига в небето и избухва, разпръсвайки изгорели писма навсякъде по плажа като конфети.

След неуспешната си демонстрация, Зукер е депортиран обратно в Германия, където веднага е арестуван по подозрение за шпионаж или сътрудничество с Великобритания.

Експериментите с ракетна поща до голяма степен са най-успешни в Индия, където инженер на име Стивън Смит усъвършенства техниките за доставка на поща с ракета.

Между 1934 и 1944 г. Смит прави 270 старта, от които поне 80 съдържат поща. Той създава история, изстрелвайки първата ракета, доставила първия пакет с храна, съдържащ ориз, зърнени храни, подправки и цигари.

По-късно Смит завързва петел и кокошка на една от ракетите си и изстрелва уплашените птици. И двете оцеляват по време на пътуването и са дарени на частен зоопарк в Калкута. Следващата пратка съдържа змия и ябълка.

В Щатите също усилено се правят експерименти с подобен начин на доставка, като повечето от тях са успешни. Оказва се обаче, че цената на "ракетните писма" е твърде висока.

Опитите струват на американското правителство 1 млн. долара, но генерират приходи от само 240 долара от продажба на пощенски марки. Ракетната поща среща и конкуренцията на самолетната, която е доста по-евтина, което слага края й.