В Турция витаят опасения за отчаяни мерки – трейдъри не спират да обсъждат евентуално спасяване от страна на Международния валутен фонд (МВР) и потенциални капиталови ограничения. В страната обаче има вакум в сърцето на икономическата политика.

Централната банка и правителството до голяма степен запазиха мълчание, докато местната валута поевтиняваше до рекордно ниски нива, а САЩ наложи санкции срещу страната и заплаши с още такива. Лирата тръгна нагоре, след като в понеделник падна с най-много от десетилетие насам, получавайки подкрепа от новината, че турски представители пътуват за Вашингтон за преговори. Лихвата по 10-годишните турски държавни облигации скочи до над 20% до рекордно високо ниво.

Капиталовите ограниченя сега са “нещо повече от сценарий при резки пазарни движения, тъй като властите не показват признаци за прибягване към по-традиционни мерки,” казва Шамайла Кан от AllianceBernstein, пред Bloomberg. Това, от което лирата наистина се нуждае, е “независимост на централната банка, по-затегната фискална политика и програма от МВФ,” според Кан.

Вчера от МВФ пуснаха изявление, в което казват, че “не са получили индикация от страна на турските власти, че обмислят молба за финансова помощ”. В същото време говорителката на Държавния департамент на САЩ Хедър Науърт заяви, че телефонният разговор на държавния секретар Майк Помпео с турския външен министър Мевлут Чавушоглу като цяло е "добър признак."

Въпреки това, мълчанието от страна на властите в Турция е оглушаващо. Президентът Реджеп Ердоган, който спечели почти абсолютна власт на изборите през юни, е отявлен критик на по-високите лихви и инвеститорите се опасяват, че той може би пречи на централната банка.

“Много трудно е да се предвиди обръщане на посоката от страна на властите,” казва Пер Хамарлунд, анализатор на развиващите се пазари в базираната в Стокхолм SEB. “Моментът, в който Турция ще бъде принудена да се обърне към МВФ за помощ наближава.”

Огъващата се лира

Лирата се огъва под тежестта на един от най-големите дефицити по текущата сметка на развиващите се пазари, а инфлацията се увеличава още повече. Към юли инфлацита надхвърляше повече от три пъти таргета на централната банка.

Лирата вчера поскъпваше с над 1% до 5.2539 за долар, след като в понеделник поевтиня с над 4.5%. Лихвата по 10-годишните облигации падна с 19 базисни пункта, след като преди това бе скочила с 42 базисни пункта до рекордните 20.09%; основният борсов индекс вчера нарастваше с 2%.

Въпреки че инвестторите призовават за значително увеличение на лихвите от страна на централната банка, има все по-широк консенсус, че само паричната политика няма да е достатъчна за обръщане на посоката.

“Ще бъде някакъв шок – или свързан с паричната политика, или макроикономически, или пък комбинация от двете,” смята Кристофър Гранвил, управляващ директор в TS Lombard в Лондон. “Начинът да се подслади този горчив хап обаче е политическо сдобряване със Запада. Това ще намали значително болката", според Гранвил.

Заместник-министърът на външните работи на Турция Седат Онал предвожда делегацията в САЩ, в която има представители на финансовото, правосъдното и външното министерство, обявиха от Анкара. Това подсили спекулациите, че може би се готви споразумение за затопляне на отношенията между двете държави, които се обтегнаха, след като Турция задържа американски пастор.

САЩ остава приятел и солиден партньор на Турция, заявиха в Twitter от посолството на страната в Турция и отрекоха информацията в турските медии, че щатски служител е прогнозирал, че турската валута ще поевтинее до 7 лири за долар.

Сладък хап

В понеделник централната банка повиши достъпа на банките до доларова ликвидност с 2.2 млрд. долара, в опит да намали част от натиска върху лирата. Турската валута за кратко ограничи поевтиняването си, но след това падна до няколко поредни рекордни дъна, тъй като инвеститорите счетоха този ход като индикация, че банката е с вързани ръце.

Сривът на лирата не само се отразява негативно на нагласите на потребителите и на техните портфейли, но и тласка корпоративните счтоводни баланси към пропастта. Компаниите, които са вземали големи кредити в чуждестрана валута, сега са изправени пред по-големи задължения заради поевтиняващата лира.

Задълженията в чуждестранна валута са на стойност 337 млрд. долара, на фона на нетен недостиг от 217.3 млрд. долара спрямо активите, сочат данни на централната банка. Банковите кредити също се оскъпяват предвид предстоящите над 100 млрд. долара дългови плащания до края на годината.

“Положението ще остане такова, докато централната банка не реши безусловно да вдигне лихвите и да ги запази високи, докато инфлацията не обърне посоката,” казва Хенрик Гулберг, анализатор в Nomura International Plc. “Пазарът има нужда тя да поеме този ангажимент.”