Нова директива за авторските права предизвика ожесточени дебати
Опитът на Европейската комисия да наложи по-строги законови разпоредби за авторските права разпали ожесточени дебати и изправи големите издателски, музикални и филмови компании срещу технологичните гиганти, като Google и Facebook, пише The Wall Street Journal.
В основата на конфликта стои директивата за авторските права в интернет, която предстои да бъде гласувана от Европейския парламент по-късно тази седмица. Поддръжниците й твърдят, че тя ще подкрепи продуцентите и създателите на съдържание и ще ги защити от посегателства върху авторските им права, особено в социалните мрежи.
Интернет компаниите ще бъдат натоварени с по-голяма отговорност да следят за спазването на правата върху съдържанието, качено в платформите им.
Ако законът бъде приет, европейските държави ще имат две години, в които да синхронизират националното си законодателство с директивата. Предложението идва няколко месеца след влизането в сила на Общия регламент за защита на личните данни, известен като GDPR, и след наложената рекордна глоба от 5 милиарда долара от Еврокомисията на Google заради злоупотреби с монополното положение на браузъра Chrome.
Новото законодателство обаче се сблъсква и със сериозни критики, които идват най-вече от технологичните гиганти и защитниците на свободното споделяне на информация в Мрежата.
Според тях новата директира ще доведе до много негативни последствия, сред които нарушаване на свободата на изразяване, задушаване на иновациите и значително нарастване на разходите за малките стартъп компании, които ще трябва да въведат сложни филтри за ограничаване на съдържанието, защитено с авторски права.
Несъгласие с предложените от Еврокомисията разпоредби изразиха и редица знаменитости, като рок легендата Пол Макартни и създателя на Wikipedia Джими Уейлс. От Европарламента твърдят, че само в последните няколко седмици са получили стотици имейли с критики срещу новата директива.
Медийните компании и големите издатели твърдят, че бизнесът им се руши от Facebook и Google, които свободно разпространяват информация и съдържание в своите платформи, без да връщат част от приходите или данните за потребителите обратно към създателите на същото това съдържание.
Според тях тази практика е равносилна на кражба. Новият закон ще даде право на издателските компании да изискват плащане от социалните мрежи и интернет платформите за използването на техните продукти.
В защита на новата директива се обявиха повечето от големите германски издатели, като Axel Springer SE и Hubert Burda Media, както и редица американски медийни компании, като News Corp.
От Google засега отказват да коментират официално темата за новата европейска директива. Когато тя беше предложена за първи път през 2016 година, от компанията заявиха, че в нея се съдържат някои "тревожни елементи", които биха довели до ситуация, в която "всичко, което се качва в интернет, ще трябва да се проверява от адвокати, преди да достигне до публиката".
Представители на Facebook, цитирани от WSJ, пък споделят, че социалната мрежа и в момента дава възможност на създателите на съдържание да защитават своите продукти.
Новата директива за авторските права има сериозни противници и в самия Европейски парламент, сред които е евродепутатът от т. нар. "Пиратска партия" Джулия Реда - един от най-изявените защитници на личната свобода в Мрежата.
По думите й новото законодателство въвежда своеобразен "данък върху линковете", с който потребителите могат да бъдат принудени да плащат за "кликване" върху даден линк, който до този момент е бил безплатен.
Вносителите на предложението обаче са категорични, че т. нар. "хиперлинкове" (hyperlinks) изрично са изключени от закона и такава опасност няма. Според тях приемането на новото законодателство ще промени начина, по който новините и информацията се споделят в интернет.
Нормативни разпоредби с подобно съдържание вече бяха приети в Германия и Испания, но ефектът от тях беше ограничен. В Испания, например, Google беше принудена да спре услугата си Google News, тъй като нарушава новите разпоредби за авторските права.
Ако директивата обаче бъде въведена на европейско ниво, със сигурност ще промени динамиката на този процес, а и на цялата издателска и продуцентска индустрия, пише още изданието.
И докато големите издатели гледат блакосклонно на тази инициатива, някои от по-малките компании в бранша, индивидуалните защитници на интернет свободите и някои представители на академичната общност споделят опасенията си, че новият закон е твърда стъпка към ограничаване на свободата на словото в Мрежата.
Така или иначе, изходът от този дебат тепърва предстои.