През октомври 2011 г. 15-годишният Джордж Грийн пътува към Лондон за проби във футболния отбор Тотнъм Хотспър, когато едно телефонно обаждане променя всичко. Евертън са подписали договор за 2 млн. паунда (2.24 млн. евро) с Брадфорд Сити за ученика полузащитник.

Грийн подписва 2.5-годишен договор, получава 45 000 паунда (50 400 евро) бонус за подписа си (изплатени на три пъти по 15 000 паунда), а бъдещето за тийнейджъра с отбора на Карамелите изглежда светло.

Четири години по-късно той стои на релсите близо до родния си град, чакайки следващия влак, за да сложи край на живота си, след като надеждите му да заиграе във Висшата лига са разрушени от кокаина и алкохола.

"Бях затънал дотолкова, че си мислех, че съм изгубил партньорката си заради употребата ми на наркотици и не виждах как мога да се върна от това с футбола," споделя 22-годишният днес Грийн пред BBC.

Грийн, който сега играе в Честър, отбор от шестото ниво на английския футбол, който победи Сити ъф Ливърпул с 4-0 във втория кръг за Купата на футболната асоциация в събота, споделя пред изданието как е получил прекалено много неща прекалено млад, за самоунищожението, депресията и как се опитва да подреди отново живота си.

"Психическото здраве и пристрастеността са битки, които се водят ежедневно. Давам най-доброто от себе си," казва той. "Ако някой може да се поучи от моята история, бих помогнал."

Кокаин за 2 000 паунда (2 240 евро) месечно

Треньорът на младежкия отбор на Евертън Дейвид Ънсуърт съобщава на разплакания Грийн, който тогава е на 19 г., че вече не е нужен на отбора, след като е бил отдаден под наем на отбора от Втора лига Транмиър Роувърс през 2015 г.

Преди това Грийн пристига на Гудисън парк и е сравняван с Уейн Рууни, който дебютира за първия отбор на 16 г.

Грийн си тръгва, без да е изиграл и мач за първия отбор, след като прекарва пет седмици от 4-годишния му престой на Гудисън парк в лондонската болница Priory, която предлага лечение на най-различни психически заболявания и пристрастеност.

"Евертън плати за всичко, мисля, че струваше около 5 000 паунда (5 600 евро) месечно," казва Грийн, който на 16-годишна възраст играе за младежкия отбор на Карамелите заедно с бъдещите национали на Англия Джон Стоунс и Рос Баркли.

"Преди да стана на 18 г., не можехте да ме видите навън вечер. Щом станах на 18 г., за мен сякаш се откри един нов свят. Пиех, вземах наркотици и играех футбол.

Първият път, когато взех наркотици, бях излязъл да гледам футбол в едно заведение с приятели. Предложиха ми кокаин и това промени живота ми."

Първоначално Грийн успява да крие пристрастеността си от своите треньори, но не след дълго вече приема по 30 грама кокаин на седмица, а животът му излиза от контрол.

"Харчех по повече от 2 000 паунда на месец. Спомням си един конкретен понеделник, сутринта трябваше да съм на тренировка, а аз се събудих чак следобеда.

Предната вечер бях отишъл у дома на приятел, за да пием и да се друсаме. Мисля, че тогава от Евертън започнаха да разбират, че нещо се случва.

Спомням си, че една вечер се обадих на социален служител в Евертън. Плачех и казах, че имам нужда от помощ. Малко след това ме приеха в Priory."

Спечелих 500 000 паунда (560 000 ewro) от футбол, но ми остана само един iPad

След като се присъединява към Евертън като ученик, който получавал по 150 паунда (170 евро) на седмица, доходите на Грийн достигат 110 000 паунда (123 000 евро) годишно в клуба от Висшата лига.

След като напуска преди три години, той е играл още за Бърнли и Олдъм Атлетик, както и в клуб от първата лига на Норвегия.

Грийн, който има мачове и за шотландския Килмарнък, смята, че е заработил най-малко 500 000 паунда като футболист.

"От всичко това ми остана един iPad. Толкова много пропадна животът ми заради наркотиците," добавя той.

"Пропилях всичко. Срамувам се."

Докато е в Евертън, бившият младежки национал на Англия се забавлява основно в родния му Йоркшир.

"При едно излизане харчех без проблем около 1 500 паунда (1 680 евро). Храната струваше между 200 и 300 паунда," казва той.

"Вземах бутилка шампанско, след това до мен сядаше някое момиче, а аз поръчвах бутилка и за нея. Мислех си, че парите, които печеля, никога няма да свършат“.

"Всички искаха да знаят кой съм, а аз се наслаждавах на живота. Така и обаче не се запознах с хора, които ще ме държат в правия път. Хората, които познавах, пиеха, вземаха наркотици и аз попаднах в такова обкръжение.

Купих си чисто нов Mercedes-Benz A-Class и му нанесох щети за около 4 000 паунда (4 500 евро), защото карах пиян. Шофирах пиян навсякъде."

„Моето време не беше дошло“

Грийн сменя четири клуба в рамките на 14 месеца, след като напуска Евертън. Малко след като е освободен от Карамелите, той се присъединява към отбора от Лига едно Олдъм с двегодишен договор. Изкарва пет месеца в отбора, преди договорът да бъде разтрогнат по взаимно съгласие през ноември 2015 г.

"Беше заради алкохола и наркотиците. Бях изгубил любовта си към футбола и бях решил, че не искам да играя повече."

По това време Грийн вече се е устремил към дъното. Има присъда за шофиране в нетрезво състояние и след като е похарчил по-голяма част от спечеленото за алкохол и кокаин, той изпитва финансови затруднения, а освен всичко друго страда от депресия.

Не остава дълго извън футбола обаче.

Седмица след като напуска Олдъм, Грийн подписва с аматьорския Осет Албиън за 80 паунда (90 евро) на мач. Така в рамките на по-малко от шест месеца той стига от Евертън до осмото ниво на английския футбол.

По това време Грийн за първи път обмисля самоубийство.

"Напускането на Евертън ми се отрази много сериозно," казва той. "Стоях върху релсите близо до Дюсбъри, очаквайки следващия влак. Спомням си, че беше 8 или 9 часа вечерта.

Не бях написал предсмъртно писмо. Всичко се дължеше на напрежението от случващото се в живота ми. Наркотиците, алкохола, психическото ми здраве, футболът не вървеше, нямах пари.

След това по уредбата съобщиха, че следващият влак има закъснение. Помислих си, че това е знак, че моето време не беше дошло. Разплаках се и си тръгнах."

Проблемите с психическото здраве на Грийн продължават. Той взема свръхдоза, след като се присъединява към Салфорд сити под наем от Бърнли в началото на 2017 г.

"Отворих шкафа с хапчетата у дома и изпих всичко каквото имаше там. Тогава исках да умра," добавя той.

Бившият защитник на Манчестър Юнайтед Гари Невил, който е съсобственик на Салфорд, му предлага подкрепата си.

"Покани ме у дома си. Преди това бях в болницата, защото бях погълнал прекалено много хапчета. Говорихме в продължение на час за футбола и за нещата, които Салфорд може да направи, за да ми помогне", разказва Грийн.

Чист от пет месеца и чака бебе

В момента той живее близо до Дюсбъри с двегодишната си дъщеря Дейзи и годеницата си Чарли, с която очакват момче през октомври.

Лъскавите коли и паразитите около него, които бяха част от живота му в Евертън, вече ги няма.

Вместо Mercedes-Benz, Грийн в момента кара Kia Rio от и до Честър - клубът, към който се присъединява през юли.

Парите не стигат, но Грийн не обвинява никой друг за това, освен себе си.

Той се връща към наркотиците и алкохола през април, но твърди, че оттогава не се докосвал до тях и посещава ежеседмично срещите на анонимни алкохолици и наркомани.

Грийн получава подкрепа от бившия защитник на Астън Вила и Англия Гари Чарлз, който е бивш алкохолик.

"Не минава и ден, в който да не разговарям с него. Той ми спаси живота," добавя Грийн.

„Без футбол аз щях да съм мъртъв“

По времето на това интервю Грийн води и друга битка в живота си. Два месеца след като подписва с настоящия си клуб, той все още не е изиграл и мач за Честър заради контузия на гърба, която вероятно ще наложи операция. Той е объркан и нетърпелив.

Засега времето му минава, като опознава феновете на Честър по време на домакинските мачове, дава автографи и се снима с тях.



Снимка: Twitter

Честър, който е собственост на привържениците, ръководи ежеседмична седмична програма, насочена към психическото здраве, която дава възможност на уязвими хора да излязат на терена и да играят футбол.

Грийн се надява, че разказвайки за своите проблеми, ще повиши информираността на хората за психическото здраве и пристрастеността.

"Футболът е единственото нещо, в което съм добър. Без него щях да съм мъртъв," добавя той.

"Мислех си, че кариерата ми ще приключи, ако изляза и започна да говоря за проблемите ми с наркотиците.

Тогава си казах, че трябва поне веднъж в живота си да съм честен пред себе си и да призная проблемите си.

Ако моята история помогне и на един човек, ще съм щастлив да я разкажа. Сега съм по-щастлив, по-здрав и много по-положително настроен, отколкото бях."