На днешния 30 септември в Република Македония ще се проведе референдум, който трябва да отвори пътя към евроатлантическата интеграция на западната ни съседка. Гражданите ще трябва да отговорят на въпроса дали одобряват започването на преговори за членство в НАТО и ЕС чрез приемането на Договора с Гърция.

Допитването има консултативен характер. Договорът от Преспа не предвижда задължително провеждане на референдум. Валидността му зависи от това дали ще бъде достигнат необходимият брой на гласоподаватели - 50% плюс един от имащите право на глас.

И тук се крие основният проблем. В избирателния списък има 1 806 000 души, посочва БГНЕС. В същото време, според данни на Световната банка, в Република Македония живеят около 1 450 000 души. Поне 350 000 души трайно са се изселили от страната и не участват в никакви избори.

Проблемът идва и от липсата на преброяване, което бившият режим на Никола Груевски на няколко пъти отложи. Последното преброяване е извършено преди около две десетилетия.

Съставянето на правителството на Зоран Заев през юни 2017 г. сложи край на тежката политическа криза в страната, която продължи близо две години. Новото правителство предприе енергични действия за излизането на Скопие от изолацията, в която я беше поставило управлението на Никола Груевски.

Едно от първите неща, с които новата власт се захвана, беше нормализирането на отношенията с България. Кулминацията бе подписването на Договора за добросъседство и приятелство на 1 август 2017 г. от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Договорът откри перспектива за развитие на отношенията между двете страни във всички области – икономическа, културна, политическа и др.

Само за една година има ръст от 12% в търговията между двете държави. След подобряване на връзките със София, Заев започна преговори с Гърция за разрешаването на спора за името, който има 27-годишна история. Спорът пречеше на страната да се присъедини към НАТО, въпреки че беше изпълнила всички условия за това. Ветото на Гърция на срещата на върха на алианса през 2008 г. в Букурещ забави Македония с 10 години.

Преговорите за името стартираха в края на януари след срещата на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас по време на Световния икономически форум в Давос. Те се водеха основно от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас с посредничеството на американския дипломат Матю Нимиц.

Благоприятен фон за преговорите послужи започналото на 1 януари 2018 г. българско председателство на Съвета на Европейския съюз. София наложи в дневния ред на Европа темата за интеграцията на страните от Западните Балкани, включително и на Македония. Тя бе обсъдена и на голямата среща в София през май с участието на всички правителствени и държавни глави на страните от съюза.

В рамките на форума имаше и отделна среща между премиерите Заев и Ципрас, на която бяха обсъдени последните детайли от предстоящото споразумение. На 12 юни двамата министър-председатели обявиха, че са постигнали съгласие новото име на страната да се казва - Република Северна Македония. Самият договор беше сключен в Преспа на 17 юни в присъствието на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан и международния посредник Матю Нимиц.

„Референдумът ще бъде истинското изпитание за процъфтяващата репутация на Зоран Заев като посредник и рядък оптимист в район на замразени конфликти. 43-годишният премиер се превърна в любимец на Запада със стъпките към болезнен компромис с Гърция през юни, за да промени името на страната си в "Северна Македония", написа преди дни Франс прес.

Заев призова избирателите да дадат зелена светлина на името, предупреждавайки, че ако няма мнозинство, ще бъдат смазани мечтите на Македония за евроатлантическо бъдеще. По време на последния митинг в Тетово Заев отново подчерта огромната роля на България през изминалите две години.

Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която от 2006 година твърди, че всяко решение за спора за името трябва да мине през референдум, този път отказа открито да призове симпатизантите си да гласуват. Новият председател на партията Християн Мицкоски призова, “всеки сам да реши как ще постъпи в неделя”. По този начин той затвърди съмненията, че е изцяло под контрола на бившия лидер Никола Груевски.

В същото време заместникът на Мицкоски и групата на реформаторите в партията открито призоваха за участие в референдума. Президентът Георге Иванов съобщи, че няма да участва във вота, защото той е бил “самоубийствен”. Иванов бе в основата на няколко тежки кризи през изминалите три години. Първо той амнистира всички висши държавни ръководители от времето на Груевски и предизвика масови протести в страната.

По-късно оттегли амнистията, но само година по-късно отказа да връчи мандат на Зоран Заев за съставяне на правителство и по този начин хвърли Македония в нова криза, която кулминира с погрома на парламента на 27 април 2017 г. От началото на тази година Иванов на два пъти наруши конституцията, като отказа да подпише указите за два закона, приети от Народното събрание.

По време на речта му в ООН македонската делегация напусна залата на Общото събрание. В Групата, която призовава за бойкот, има много лица от т.нар. “твърдолинейни”, които участваха в протестите преди погрома на парламента по време на “Кървавия четвъртък” на 27 април.

В навечерието на вота Скопие се превърна в световен политически център. В Македония пристигнаха Ангела Меркел, Йенс Столтенберг, Себастиян Курц, Йоханес Хан, Джеймс Матис и много други, а самият Заев бе приет в Белия дом от вицепрезидента Майкъл Пенс. Всички те открито призоваха гражданите да подкрепят Договора от Преспа, а германският канцлер Ангела Меркел благодари за куража и визията на България в тези исторически събития.

За да влезе в сила Договорът от Преспа, след като бе ратифициран от парламента, ще трябва да бъдат направени промени в конституцията. След това Гърция ще трябва, от своя страна, да ратифицира Договора и да вдигне блокадата за членството на Македония, вече като Северна Македония, в НАТО и ЕС.

Рекорден брой местни и чуждестранни наблюдатели ще присъстват в избирателните секции днес. Официалната цифра на акредитираните местни наблюдатели е 11 907, на чуждестранните наблюдатели е 493, а международните организации изпращат 194 преводачи.

Най-много наблюдатели е акредитирало Сдружението за граждански политики и инициативи – 5 574. Освен от вътрешни, референдумът ще бъде следен и от чуждестранни журналисти. Референдумът в неделя ще наблюдават 197 члена на мисията на ОССЕ / СДИЧП, а с тях ще присъстват и 129 преводачи.