Ерата на нулевите лихви приключи официално с решението на Федералния резерв на Съединените щати за вдигане на основния лихвен процент с 25 базисни пункта, което бе взето миналата седмица, пише Bloomberg.

След този ход средните лихвени равнища в развитите икономики, претеглени според тежестта на техния брутен вътрешен продукт, преминаха границата от 1% за първи път от 2009 г. насам, показват данните на JP Morgan Chase.

Статистиката на NatWest Markets, която следи лихвите в 10-те водещи световни икономики, също отчита подобни резултати.

От Bloomberg отбелязват, че преминаването на тази ключова бариера става точно 10 години след световната финансова криза, започнала с фалита на Lehman Brothers.

Тя потопи глобалната икономика в тежка рецесия, а постепенното увеличаване на лихвите е сигнал за това, че централните банки започват да "спират кранчето" на финансовите стимули.

"Плавната нормализация на монетарната политика вече е в ход", се казва в анализа на NatWest, цитиран от изданието.

Факт е обаче, че тази нормализация се случва най-вече в САЩ, където основният лихвен процент вече е 2.25 на сто. В Япония и в еврозоната лихвите все още са близки до нулата.

От JP Morgan прогнозират, че след година средните равнища на лихвите в развитите държави ще достигнат 1.6 на сто. Това все още ще бъде с около половин процентен пункт под нивата за периода от 2005 до 2007 г.

Все пак Фед не е единствената финансова институция, която започна постепенно да вдига лихвените проценти. През изминалата седмица подобни стъпки предприеха и централните банки на Индонезия, Чехия, Хонконг и Филипините, което доведе до най-силното повишение на т. нар. "индекс на монетарната политика", изчисляван от NatWest, от неговото начало през 2001 г. досега. Тоест, това е била най-наситената с лихвени повишения седмица за последните 17 години.

Икономистите на Bank of America обаче съветват инвеститорите да не се плашат от глобалното "затягане" на монетарната политика. Според тях, балансите на четирите водещи централни банки (Фед, Европейската централна банка, Английската централна банка и Японската централна банка) ще се свият с едва 4% до 2020 г.

"Разтревожени сме за много неща, включително за търговските войни и петролните санкции, но вдигането на лихвите не е сред тях", твърдят експертите на BoA.

Големият въпрос е не дали, а кога и останалите водещи централни банкери ще се присъединят към Федералния резерв в постепенното премахване на финансовите стимули и нулевите лихви.

Консенсусът сред членовете на управляващия борд на ЕЦБ е, че първото повишение на лихвите вероятно ще се случи през лятото на 2019 г. Колкото до Японската централна банка, тя продължава да поставя основния фокус върху инфлацията в страната, която засега остава под 1%.

А това означава, че в обозримо бъдеще повишение на лихвите там не може да се очаква.

В Bank of England през август повишиха основната лихва с 25 базисни пункта, до ниво от 0.75 на сто - най-високото от 2009 г. насам. Управителят Марк Карни и неговите колеги обаче бяха подложени и на критики за това свое решение, тъй като възможността за излизане от ЕС без сделка с Европейската комисия представлява сериозен риск за британската икономика.

От своя страна, институцията се аргументира със силния икономически растеж и устойчивата инфлация.