Стратегията на водещите американски компании, като Amazon и Alphabet, да създават хиляди нови работни места в района на Ню Йорк и Вашингтон отразява нарастващото социално неравенство в Съединените щати, пише The Wall Street Journal.

Мегаполисите по крайбрежието "изсмукват" талантите от цялата страна, което ги прави по-богати, либерални и етнически пъстри, но в същото време променя из основи икономическия, политическия и културния пейзаж в страната.

По-малките градове също привличат образовани кадри, но изпитват сериозни затруднения да се конкурират за най-високоплатените позиции и най-мащабните проекти, докато селските райони все по-отчетливо изостават в развитието си, пише изданието.

През последните 10 години заетостта в американските градове се увеличи със 7%, а броят на компаниите нарасна с 11 на сто. В същото време делът на безработните извън градските центрове се увеличава, а функциониращите там бизнес единици остават почти без промяна през последното десетилетие, показва статистиката на американското Министерство на труда.

Тази тенденция е продиктувана и от промените в начина на живот и трудовите навици на младите американци.

Глобалната конкуренция доведе до преместване на много от големите промишлени предприятия зад граница, а икономиката на САЩ става все по-зависима от висококвалифицираните позиции в сектора на услугите и високите технологии, които по принцип "виреят" най-добре в динамичната градска среда.

В петте водещи мегаполиса в страната (Ню Йорк, Чикаго, Далас, Хюстън и Сан Франциско) са базирани една трета от всички компании в списъка на Fortune 500, които генерират близо половината от общата печалба в престижната класация на най-големите американски корпорации.

Това показват данните от проучване на университета в Торонто. В столицата Вашингтон, например, през 1975 г. има едва четири централи на големи фирми, докато днес те са 17. В Ню Йорк те са над 70 - повече от всеки друг град в Съединените щати.

"Развитието на компаниите от ранга на Amazon може да се използва като барометър за сравнение между крайбрежните райони и вътрешността на страната. В момента все още живеем в ера, в която богатите стават още по-богати. Този принцип важи за хората, за компаниите, а вече и за градовете", смята Джоузеф Парила от Brookings Institution.

В края на 90-те години на миналия век, когато се наблюдаваше вълна от нови технологични стартъп компании, много експерти прогнозираха, че офисите им ще се разпръснат равномерно из страната, тъй като интернет позволява на хората да работят отвсякъде, а компаниите ще предпочетат да се настанят там, където офис площите са най-евтини.

Тези очаквания обаче не се сбъднаха - Силициевата долина край Сан Франциско и районът около Сиатъл се превърнаха в мощни технологични хъбове, привличащи висококвалифицирани специалисти от цялата страна. Именно в тези "клъстъри" иновациите се развиват с най-бързи темпове, а компаниите успяват да постигнат най-голяма ефективност.

"Всеки интернет гигант, който избира традиционна градска локация за своите проекти, се превръща в поредното доказателство за това, че високите технологии работят най-добре в градска среда", казва харвардският професор по икономика Едуард Глейзър.

В началото на тази година Amazon обяви финалният списък от 20-те локации, които се конкурират за домакини на новия офис на компанията. Мегаполисите от "второ ниво", като Кълъмбъс, Индианаполис и Питсбърг, видяха в това шанс да се преборят за по-равномерно разпределение на икономическия растеж, но се оказаха изправени пред смазващото превъзходство на традиционните "технологични столици" по отншение на квалифицираните кадри.

Сред най-важните критерии за Amazon при избора на нов "дом" беше и неговото социално и етническо разнообразие. Компанията търси град, в който жените и етническите малцинства заемат висок дял от работната сила. Начело в тази класация попадат Лос Анджелис и Маями, следвани плътно от Ню Йорк и Вашингтон.

Тази свръхконцентрация на таланти променя и политическата карта в Съединените щати, пише WSJ. "Колежаните" традиционно клонят към средите на Демократическата партия, а приливът на висококвалифицирани служители в Ню Йорк и Вашингтон вероятно ще наклони значително везните към демократите в тези градове.

"Тази тенденция ще доведе до още по-голямо разделение между "града" и "селото"", смята Карлин Боуман от American Enterprise Institute. По думите й това вече личи в някои региони, като Северна Вирджиния, която е в периферията на Вашингтон.

На президентските избори през 2000 г. републиканският кандидат Джордж Буш взе 49% от гласовете, побеждавайки демократа Ал Гор с два процентни пункта. На изборите през 2016 г. обаче доминацията на Димократическата партия беше безспорна - 60% за Хилари Клинтън и 34% за Доналд Тръмп.

Въпреки всичко, огромните технологични мегаполиси все още не са в ситуация на "тотални победители", смята проф. Едуард Глейзър. По думите му по-малките градове все още успяват да печелят от комбинацията между качествени високообразовани кадри и сравнително ниски цени, но мащабът им е много по-ограничен.

В Питсбърг, например, който е бившата "стоманена столица" на САЩ, високото качество на живот е двигател за развитието на технологичната екосистема. Наличието на престижни университети и богатата културна програма привличат компании, като Uber, Facebook, Google, Microsoft и Amazon.

Кени Макдоналд, който ръководи организацията на кандидатурата на Кълъмбъс за домакин на новия офис на Amazon, твърди, че градската управа е фокусирана върху това да направи града по-добро място за живеене за младите, високообразовани таланти, които впоследствие да привлекат и работодателите.

Според него това е радикална промяна в мисленето, тъй като разбива традиционния икономически модел, базиран предимно върху заетостта.

WSJ отбелязва и друг любопитен факт - безработицата в Кълъмбъс е на ниво от 3.6% през септември и е по-ниска от тази в Ню Йорк Сити, достигаща 3.9 на сто.