Високата волатилност на финансовите пазари започва да поставя под напрежение механизмите, които стоят зад тяхното функциониране, пише The Wall Street Journal. През ноември фючърсите на природния газ поскъпнаха с над 18% за един ден, а на следващия се сринаха със 17 на сто.

В резултат на тази рязка промяна в цените, дериватите, свързани със синьото гориво, надхвърлиха допустимите маржин изисквания на някои от водещите клирингови компании.

А това е само един от примерите. В анализ на JPMorgan Chase & Co се посочва, че само за тази година са регистрирани 49 случая, в които различни фючърсни контракти, включително и тези върху широкия американски борсов индекс S&P 500 и щатските държавни облигации, са надхвърляли допустимите граници за маржин, заложени от клиринговите къщи.

Какво означава това?

Дериватите включват фючърсни и форуърдни контракти, опции върху акции, индекси и стоки, валутни суапове и други инструменти, при които доставката се осъществява в бъдеще, а не в момента на сключване на сделката.

От десетилетия клиринговите компании играят ролята на посредник между купувачите и продавачите на финансови деривати. Ако две страни, например банка и хеджфонд, сключат сделка с деривативен инструмент, който изисква бъдещо плащане, те ползват услугата на клирингова компания, която да гарантира, че траснферът ще се осъществи.

Посредникът взима известна сума и от двете страни, която е известна като "маржин изискване", която се използва като гаранция за покриването на техните задължения. Размерът й се изчислява на база най-вероятните сценарии за движението на пазара.

При повишаване на пазарната волатилност цената на базовия актив може да се увеличи или да се понижи с по-силни темпове от средните исторически равнища. При подобни случаи изискванията за маржин на клиринговите компании могат да се окажат недостатъчни за покриването на евентуалните загуби на трейдърите, което означава, че те трябва да бъдат компенсирани от самата клирингова компания.

За да избегнат подобен сценарий, в условията на висока пазарна волатилност клиринговите къщи обикновено увеличават своите изисквания за маржин и променят математическите модели, които използват за прогнозиране на финансовите пазари.

Това обаче създава проблеми за техните клиенти - много от тях биха се отказали от сключването на дадена сделка, ако тя стане твърде скъпа. Инвеститорите биха предпочели да изчакат, отколкото да рискуват евентуална рязка промяна на цените в едната или в другата посока. А това, в крайна сметка, води до свиване на пазарната активност.

Според главния клирингов експерт на JP Morgan Ник Ръстад, че високата волатилност, която се наблюдава в момента след дългия период на пазарна консолидация, отчасти се дължи и на автоматизацията във финансовата търговия.

"Ако приемем, че инфраструктурата на финансовите пазари се е променила през последните 10 години, трябва да си зададем въпроса дали моделите за определяне на маржин изискванията, използвани в миналото, ще бъдат годни за употреба и в бъдеще", казва той.

Ролята на клиринговите компании нарасна значително в годините след финансовата криза, когато много трейдъри основателно се притесняваха дали дългосрочните ангажименти, поети от затруднените във финансово отношение инвестиционни компании, ще бъдат изпълнени.

Регулаторните институции въведоха редица промени в нормативната уредба, които насърчават големите банки и техните клиенти да сключват сделки през клиринговите къщи. По този начин се намалява възможността затрудненията на някои от големите играчи на пазара да се пренесат чрез ефекта на доминото и върху останалите.

Проблемът от днешна гледна точка е, че в ситуацията на все по-висока пазарна волатилност, изчисляването на изискванията за маржин от клиринговите компании става все по-сложно. И това отново ги поставя в светлината на прожекторите.

Един от най-фрапиращите примери беше регистриран през септември тази година, когато норвежкият търговец на енергийни фючърси Ейнар Аас фалира и създаде дефицит от над 120 милиона долара на пазара на деривати на Nasdaq. Клиринговата компания беше принудена да покрие загубите със средства от специалния гаранционен фонд, попълван от останалите участници, припомня WSJ.

След този случаи Nasdaq повиши маржин изискванията за всички участници на деривативния пазар. Подобни мерки бяха предприети и от енергийната борса ICE след резките промени в цената на природния газ през ноември. Но тези ходове създават и проблеми за клиринговите компании.

През февруари, например, когато индексът на волатилността на стоковата борса в Чикаго CBOE Volatility Index (известен и като "индекса на страха") отчете рекордно повишение, компютърните системи на борсовия оператор Options Clearing Corp. отчетоха десетократно увеличение на маржин изискванията за някои от клиентите на клиринговата компания.

Впоследствие от OCC уточниха, че става въпрос за "бъг" и поискаха от регулаторите разрешение да усъвършенстват моделите за изчисляване на маржин изискванията. Подобни грешки обаче могат да доведат до нови сътресения на пазара, защото много инвеститори биха прекратили търговията и биха се оттеглили от определени сделки, които увеличават трансакционните им разходи.

Регулаторите, от своя страна, твърдят, че следят развитието на проблема внимателно. На последното заседание на Комисията за търговия с фючърси в САЩ един от нейните членове Ростин Бенам заяви, че институцията е изправена пред предизвикателството да изгради и да поддържа адекватна регулаторна рамка за клиринговите услуги.

По думите му тя трябва да е устойчива на краткосрочните ценови шокове и да гарантира стабилност в кризисни ситуации.

Асоциацията на фючърсните оператори, която включва най-големите банки и инвестиционни компании, изрази становище, че клиринговите къщи трябва да участват и със собствени средства в покриването на евентуалните рискове. В случая с фалита на Ейнар Аас, Nasdaq беше принудена да плати 8 милиона долара в допълнение към 122-та милиона от гаранционния фонд за покриването на загубите.

Впоследствие борсовият оператор осигури и още една временна финансова инжекция от 20 милиона долара.

Намирането на баланса обаче е сложна задача, пише още WSJ. Защото ако клиринговите компании се ангажират с поемането на по-голяма материална отговорност, трейдърите ще бъдат насърчени да поемат по-голям риск от нормалното.